Златоград е най-южният град в България. Намира се непосредствено до границата с Гърция и само на около 50 км от областния център Смолян. Населеното място е живописно разположено в южната част на Родопите в долината на река Върбица. Надморската височина е около 400-500 метра. Климатът е доста особен за пределите на България, тъй като се влияе от средиземноморски въздушни течения. Това прави зимата мека, а лятото - умерено топло с температури около 20 градуса. За района са характерни интензивните валежи с различно времетраене, които най-често падат през есента и стават причина да приижда река Върбица, която местните наричат още Сюютлийка и Зла река. Климатичните дадености, съчетани с уникалната влажност на въздуха са причина в този край горската растителност, тревите и билките да избуяват и да радват погледа на местните и на туристите. Любителите на природни красоти и на еко-туризма могат да посетят местния язовир, близката база за риболов и отдих Ягнево, две интересни ферми за щрауси, уникалните Скални гъби край Златоград, които карат човека да се замисли за цялата необозрима дълговечност на природата и нейната причудливост. Златоград обаче блести най-вече като селище с богата култура и многовековна история. В града се намира сградата на най-старата поща в България, както и килийното училище, което поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от родопското Възраждане, написан още през 1852 г. и наречен Златоградски писмовник. Друга характера черта на града е изключителната архитектура. Архитектурният резерват и днес е притегателно място за българските етнографи, историци и филолози, които недвусмислено определят Златоград като средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата впечатляват с белите си зидове около дворовете, с широките дъбови врати и кръглите комини. Всъщност сградите по удивително сполучлив начин съчетават архитектурни елементи от бълграската архитектурна школа в Пловдив и тази на гръцкия град Ксанти. В дворовете има интересни кладенци, които са оградени с дъбови кошове, имат въртки за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. Всъщност в Златоград са регистрирани общо 120 архитектурни и археологически паметника. На територията му се намира най-старата построена по време на османското владичество църква в Родопите - Успение Богородично от 1834 г. Тя е ниска, вкопана в земята, но е уникална със съхранените икони и мястото, на което е построена - върху един от високите и централни хълмове в града. В Златоград има и действаща джамия. Голямата, която се е намирала на мястото на днешния пазар е била съборена, но пък останките ѝ са обявени за архитектурен и културен паметник. Това е другият уникален характерен белег на Златоград. Основните религии, изповядвани в населеното място отколе са две - православното християнство и ислямът. Съжителството между двете религиозни общности обаче често се дава като положителен пример т.е. превърнало се е в еталон за съвременна религиозна толерантност. Затова и всички тачат всички дадености - Етнографския музей, Музея на просветното дело в Средни Родопи, Килийното училище, построено в двора на черквата Успение Богородично, Взаимното училище, което сега е музейна сбирка в двора на църквата Св. Георги Победоносец, 5-те параклиса и новостроящата се джамия. Може би, защото такава толерантност завещава на града нейния истински герой - Делю Хайдутин. Много местни легенди разказват за неговия бистър ум, невероятната му сила и точност и истинската му, макар и невъзможна любов. Сърцето му грабнала мохамеданката Гюлсюме, а и тя му била врекла обичта си, въпреки че по това време нито държава, нито религия позволявали да се вземат. Точно тя се опитва да предпази Делю от смъртта, но не успява. Тъй като и приятели, и врагове според преданието твърдели 'Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече', убийците му го простреляли с нарочно излят за него сребърен куршум. Той бил направен от сребърна пара, взета от войводата. Според една версия те откраднали парата от Деля, а според другата той сам я дал на жена, която жално го молела за помощ, защото е бедна. Каквато и да е истината днес паметникът и лобното място на Дельо Хайдутин са най-често посещаваните места в Златоград, а песента за него, изпята от великата Валя Балканска е лети на совалка в Космоса, за да бъде послание от Земята и цялото ѝ човечество към Вселената. Златоград има и друга своя слава, която излиза извън границите на България. След картографирането на остров Ливингстън, един от върховете там е наречен Златоградски камък. Точно такъв тежък и твърд за чужденците, макар и да знаят български език обаче е златоградският говор. Той е български диалект, който е преход между родопските и източните рупски говори. Ако гостът чуе местен човек да казва 'дабре', това означава, че одобрява т.е. казва 'добре', ако новодошлият обаче чуе думата 'бали', трябва да внимава, защото означава 'боли'. Най-хубаво е, когато навън е снежно и студено, а посетителят е поканен до агништето т.е. до гостоприемното огнище в дома на домакина. Златоград е една от най-търсените туристически дестинации в южната част на Родопите. На разположение на туристите са множество семейни къщи за гости и хотели в Златоград, които със сигурност ще задоволят всеки бюджет и вкус. Освен в модерни хотели в Златоград, гостите могат да отседнат и в реставрирани възрожденски къщи в Етнографския комплекс и така да се насладят на старинното очарования на града.