Златица е малък старопланински град, разположен в южното подножие на Стара планина - Златишка котловина на 77 км източно от София. През града минава Подбалканския път, който е основния маршрут за посещение на Розовата долина и Долината на тракийските царе. Това е и най-прекият път от София до Бургас. Името на града идва от факта, че в древността чрез промиване на златоносен пясък от Златишката река се добивало злато още по римско време. Градът е известен и с голямата битка между 30 000 войска на Ян Хуняди и войските на султан Мурад II, с която се целяло османските нашественици да бъдат отблъснати. Битката се състояла през зимата на 1443 г. и поради тежките условия походът бил прекратен. След това Златица пада под Османско владичество. По-късно в града започнали да се развиват занаятите и овцевъдството. По време на Възраждането градът израства като стопански и занаятчийски център. От този период са останали Часовниковата кула от 1777 г., която е символ на Златица, и българската църква от 1859 г. Районът на града е водоносен и той от стари времена се слави с десетките си чешми - Коча, Стубела и още над 30 други чешми, захранвани с изворна вода се намират в Златица и неговите околности. В града има издигнати и три паметника - на загиналите златичани в Балканската, Междусъюзническата и Първата Европейска война, Братската могила и на загиналите в Отечествената война. Интерес сред забележителностите в Златица представляват Метоха, Бояновата къща, Златишкият конак, Спасовото кладенче и параклисът до него, Етнографската сбирка и др. Златица е и основен изходен пункт за Златишкия проход през Стара планина и за пешеходни преходи и планинско колоездене, като ентусиастите могат да достигнат дори до вр. Свищи плаз на 1888 метра надморска височина, който разделя Западна и Централна Стара планина. На разположение на гостите на града са малко на брой хотели в Златица, къщи за гости и квартири. Като цяло хотелите в Златица са семейни и с относително малък капацитет. На разположение са и малки хотели в близките до града села, както и планински хижи.