Село Тюленово ... Ако човек иска да усети как е стъпил на ръба на света, непременно трябва да посети това населено място в община Шабла. То се намира не само на границата между сушата и Черно море, но и на най-вдадената във водата част по протежение на цялото Черноморие. Вероятно лиманът под него е причина старото му име да е Калъч кьой т.е. село на "сърпа". Преименувано е през 1942 г., скоро след известната Крайовска спогодба. Защо е наречено точно Тюленово? Може да прозвучи невероятно и странно, но в средата на 20-ти век там не само е имало тюлени, но дори те са били характерен за това място факт. Просто цели тюленови стада се възползвали от уникалното съчетание от прибой, пещери, ниски скали и ветрове. Сега тези красоти са само за хората, които за жалост не могат да видят и тюлени, но пък могат да се поразходят в селото, носещо тяхното име. Струва си, защото само в центъра на това населено място може да се види паметник на ... нефта. Той е поставен там, защото през 1951 година именно в Тюленово е открито първото нефтено находище. Сега все още там работят сондите и това не смущава туристите, защото според местните хора е не само атракция. Те с охота разказват, че помпите вадят и лековита сярна минерална вода, която изливат в морето, а горещата течност е полезна срещу невралгии и бъбречни заболявания. Самото село не предлага голям избор от места за настаняване. Някои от местните хора дават евтини квартири под наем за лятото, а класическите хотели в Тюленово се броят на пръстите на едната ръка. На разположение са и приятни къщи за гости, както и ваканционните вили, които предлагат несравнима релаксираща обстановка. Най-авантюристично настроените гости обаче непременно искат да посетят Тюленовата пещера. Наистина си струва. Нужен е и опитен лодкар. Няма обаче по-величествена гледка от ръба между земята и морето, който е толкова добре изразен само на това място. Червените скали контрастират на синьо-зелената вода, която, удряйки се в тях се превръща в блестяща бяла пух. Редуват се отвесни скални брегове, природно създадени каменни мостчета, под които морето ражда от пяната поне една божествена идея за света и времето, а понякога просто за вечерта, когато слънцето ще се прибере към сушата, рибарите ще влязат в дълбочините, а туристите - в някое малко рибарско капанче, за да вкусят хайвер, рибени чорби с дъх на водорасли, попчета, сафриди. После непременно ще осмислят тезите си за света, любовта, политиката на чаша мастика, айрян или просто бира.