Терзийско е изключително интересно село в Троянско. Описват го като селище в гънките на Средна Стара планина на 40 км южно от Ловеч и 12 км западно от Троян. Но само тези, които си падат по изключенията биха открили на картата, че то е единственото населено място в района, което не е разположено в долините, а буквално е кацнало по билата на възвишенията, върху които се намира. Защо хората са избрали това място, за да се заселят? Някога то било обрасли с гори, имало тучни ливади и пасища и затова лятото идвали овчари от Троян. Градът така или иначе често бил нападан от разбойнически дружини. Затова по-късно хората потърсили повече сигурност и спокойствие в планината и то на най-високата й част по поречието на река Ръждавица. Случило се някъде към края на 17 век, но и днес туристите отлично знаят, че такъв релеф безусловно позволява изключителна панорамна гледка към най-високите върхове на Стара планина и Предбалкана. А това е истинска приказна картина, която се допълва от нещо още по-приказно - невероятната природа и зеленина. Пътуващият към Терзийско трябва да знае, че то е крайно село. Има асфалтов път, но той води само до него и свърва точно 3 километра над Терзийско. Землището се славело от векове с находища на хубава глина и така се развило грънчарството. Занаятът дава и първото име на селото - Грънчар. То се казва така до втората половина на 19 век, когато се отделя като самостоятелна община под сегашното си име - Терзийско. Свързано с глината, селото има и своя миг слава. Работили два керамични цеха и продукцията им се изнасяла чак в САЩ и Канада. Както всеки славен миг обаче и този свършил. За утешение на хората, които са решели да гостуват на селото все още има няколко грънчари, които работят в малки работилнички в домовете си и могат да дарят на всеки гост усещане за автентична българска атмосфера и дух с една писана чиния, шарена паница или гърне. Може би затова все по-често в обезлюдяващото село през уикенда и най-вече през лятото идват туристи. Разпръснатите наоколо махали, които носят свои собствени имена придават на това място особен пасторал. Една от тях - Горната махала дала името си на селото. Поради хубавите и обширни пасища в нея се развивало животновъдството, което съвсем естествено обусловила и развитието на занаят - терзилъка т.е. първообраза на шивашкия занаят. В началото майсторите шиели дрехи в Троян, но помамени от тишината, покоя, спокойствието и сигурността започнали да идват и да отсядат в Горната махала за по няколко дни. Харесало им и се заселили трайно, за да дадат името на основната махала - Терзийска, а по-късно и на селото, което нарекли Терзийско. До него туристът може да намери интересни обекти. Например вертикалната пещера Цачкова дупка, която е дълбока цели 50 метра. Местно предание разказва, че пещерата е наречена на местен момък, който бил хвърлен в нея от османлиите, защото го обвинили, че мъти водата на кадъните им, каквото и да означава това. Според друга местна легенда Цачко, на когото е кръстена пещерата не е жертва, а точно обратното. Бил хайдутин и хвърлял в бездната душманите, които тормозели хората от този район. Така митична и особена сега пещерата е истинско предизвикателство за любителите на дивата природа в най-неподправения й вид. Хотелите в Терзийско, къщите за гости и вилите са добра алтернатива на хотелите в Троян и другите близки населени места, включително за всеки, който желае да посети Троянския манастир.