Свежен е село в община Брезово, Пловдивско. Намира се в самата Сърнена Средна гора. От Карлово го разделят 32 км, а от Пловдив е на 68 км. За пръв път по тези места се заселили през 14 век избягалите от Търново боляри, разказват днес местните хора. Харесали мястото заради сигурността - то е високо в планината и било трудно достъпно за турските конници. Така синята кръв на късносредновековните български аристократи оцеляла, а османските завоеватели нарекли местото 'Аджар' т.е.' здрав', 'каменен'. Местното население се ползвало с изключителната в рамките на империята привилегия да носи оръжие. По-силно обаче се оказало интелетуалното, тъй като в Аджарската книжовна школа през времето на робството намерила своето възкресение Търновската книжовна школа. В местната църква Свети Георги се преписва Паисиевата История славяноболгарская, създават се требници, евангелия, дамаскини. Близо 30 години преди Освобождението е създадено и килийно училище, а 20 години преди него - и първото българско селско читалище. За бурната история на населеното място говори лобното място на Хаджи Димитър, което се намира на връх Кадрафил точно над Свежен и се почита и днес. Най-тежкото обаче населеното място преживява година преди Освобождението. Твърдят, че заради стари провинения към империята то е почти напълно опожарено, а в пламъците загиват много от жителите. Другите пък са изклани. Тяхната участ историците сравняват с тази на хората в Батак. Въпреки това оцелелите се връщат и възкресяват Свежен. Може би, защото мястото е белязано от историята и природата. По останките от тракийски могили се съди, че хората харесвали района още в античността. Все още има забележими следи от крепости, калета и манастири, строени и разрушавани през различни времена. Всичко наоколо изглежда и близо, и далеч. При самото излизане от Свежен е минералния извор с изградена чешма, наречена Невенкина чешма. Следва едноименният язовир, който е уникално съчетание - голяма чиста водна шир, оградена от прохладата на иглолистни гори. На час пеша от селото е манастирът, а ходейки час и половина по обособена и маркирана еко пътека се стига до уютната хижа със същото име. Може да се посетят други две хижи в близост, връх Братан, язовир Домлян и други. Освен в близките планински хижи, туристите могат да отседна и в няколко вили, къщи за гости и семейни хотели в Свежен. Най-особеното в селото обаче е климатът. Разположено върху най-високото място т.е. над другите населени места наоколо то се отличава със свое собствено време - пролетта е къса, лятото - хладно, есента - дъждовна и почти се слива със зимата. През всички сезони на това място духат ветрове, наречени със специфични местни имена като например 'овчиларски' или 'кокалски'. Чистата природа е истински озазис за много птици и животни, които в този райски кът са разпознали мястото за своя дом и за поколенията си. Хората в Свежен освен добри и гостоприемни домакини се славят и като отлични кулинари. Предпочитат картофите, които наричат с интересното име барабой. Приготвят изкусителни картофи с ориз на фурна, биди, които са по-популярни като катми на глинен сач, свеженски катък, приготвен от подсолено овче мляко, което е престояло поне 2-3 дни на определена температура, сладко от тикви по-познато като рачел, или уникалната супа ушмер. Продуктите за нея са нехарактерни за такова ястие и повече прилича на крем-супа. Прави се с вода, царевично брашно, краве масло, прясно мляко, яйца и сол на вкус. Става сравнително бързо и е много вкусно. Най-загадъчното като вкус и приготвяне обаче е ястието, наричано фалшив заек по свежански. Не е някакво месо-менте. Просто вместо заешко се ползва телешко и се прави в глинен съд, за да добие вкус на истинско задушено дивечово месо със сос.