Средни колиби е балканско село на 13 км западно от град Елена. Защитено е от ветровете от хълмиста местност, която го огражда от три посоки. От южната му страна са възвишенията, наречени Брусова могила и Рисова стена, на север е Дебело бърдо и Кошарките, а на запад - възвишението Моравките. На изток от селото се простира неголяма котловина, която сега е заета от водите на язовир Йовковци. В околностите му има много извори. Местността над селото носи название "Селището". Местните хора разказват, че там е било старото място, на което са живели предците им. Счита се, че там е минавал древният път от река Дунав за земите на днешна Южна България и Беломорието. Разказват, че на това място в древни времена е имало войнишко селище, в което живеели хората, охраняващи толкова важния и стратегически за времето си път. Иначе официалните данни сочат, че селището наистина е старо. Според историците съществува от преди Освобождението. Има и точна година на заселване, която е 1530. Местно предание твърди, че на това място се заселили няколко български семейства, подгонени от османлиите. Занимавали се със скотовъдство и правели колиби околовръст. Потомството растяло и по някое време внуците се отделили от дядовците си, които останали в старото селище. Заради средищното място, което заели новите, селото било наречено Средни колиби и така до днес. Преди да влезе в най- новата история като селище за селски и еко-туризъм селото е развивало какви ли не занаяти – овощарство, бубарство, дърводобив. Имало дори фабрика. Хората в селото си направили плодосушилня, за да съхраняват богатата реколта. В историята на населеното място има един страховит и почти мистичен момент. На 25 май 1936 г. по време на проливен дъжд пада мълния и поразява точно камбанарията на църквата в селото. В Средни колиби обаче продължават да тачат и почитат църковните празници. Всяка година по случай Гергьовден на 6 и 7 май в селото се провежда традиционен сбор. Такива инициативи за събиране на родове и приятели стават и на още два празника - на Великден и Димитровден. От поколение на поколение се предава традицията в центъра на селото по средата на площада, където в старо време било хорището и растял вековен дъб, да се събират гости и домакини. Още с възхищение разказват за дървото - стъблото му било толкова дебело, че можели да го обхванат не по-малко от четирима - петима души, хванати за ръце. Гостите, решили да наминат и поостанат в селото могат да се радват на изключителна гостоприемност. На тяхно разположение са редица семейни хотели в Средни колиби, къщи за гости, ваканционни вили. Може да се разходят и да отморят сетивата си сред девствената природа на предбалкана, да почувстват хладината на зелените гори, да усетят аромата на дивите цветя и треви, на билките, които растат наоколо и когато се уморят от взиране и възприемане на пъстротата, да приседнат с любезните домакини на чашка сливова ракия, местно производство.