Спанчевци е село в община Вършец, Монтанско. Населеното място е в типичен планински район току в полите на връх Тодорини кукли. Природата е типична за северозападната част на Стара планина. В меките гънки на релефа широколистни и иглолистни дървесни видове съжителстват с тревите и храстите в едно наистина хармонично съчетание. Между тях растат билки, горски треви, диви плодове, гъби. Историята на Спанчевци е интересна и дори противоречива. Местните хора твърдят, че селото първо се е намирало над гробището, където сега име две махали, наричани днес Билото и Селището. Разказват и интересна история, която накарала предците им да се преместят на настоящото място. Твърдят, че видели как огън пада върху църквата и тя пламва. Уплашени, тогавашните жители решават, че това е някакво прокрятие и местят домовете си по-надолу по склона до пътя за Вършец. По-рационалните твърдят, че огънят всъщност бил метеорит. Това обаче се случило толкова отдавна, че за настоящите хора почти вече няма значение. Най-важното е наличието на минерални води. В местността Минкови бани дори са създадени два басейна с топлата целебна течност. За нея е известно, че е със слаба минерализация, алкална, ниска водна твърдост, бистра, безцветна и с приятни питейно-вкусови качества. Съдържа желязо, литий, барий, фосфати, манган и други полезни химични елементи. Подходяща е и за пиене, и за инхалации, както и за обща профилактика, укрепване и закаляване на организма, за релакс т.е. срещу физическа и психическа преумора. От години се смята, че влияе благотворно върху заболявания на нервната и сърдечно-съдовата системи, стомашно-чревния тракт, бъбречно-урологични, гинекологични и ендокринно-обменни заболявания, както и такива на опорно-двигателния апарат. Ценна е, защото стимулира обмяната на веществата, има противовъзпалително действие и подобрява регенерацията на нервните влакна. Селото се гордее още с непосредствената си близост до един от първите курорти в България - Вършец, с близостта си до Берковица и до четвъртия по големина духовно-религиозен център у нас - Клисурския манастир. Създаден е още по време на Втората българска държава и то по времето на самия цар Иван Асен II. Въпреки че е опожаряван и разрушаван много пъти, светата обител се възражда и оцелява с волята на местните хора. В началото на милениума хората от този край са наградени за тази своя вековна привързаност и обич. Откриват в аязмото не друго, а истинска 'жива вода', която идва от връх Тодорини кукли. Тя е от извор с ниско съдържание на минерали и се смята за лековита. Желаещите да се насладят на безценното природно богатство на селото могат да отседна в единствения хотел в Спанчевци или в някоя от кокетните вили и къщи за гости. Добра алтернатива са и хотелите във Вършец, който се намира в съседство до селото.