Соколово е има не много села в България. Конкретно тук иде реч за село Соколово, Карнобатско, което се намира н 8 км от общинския център Карнобат. Местните хора твърдят, че селището е много старо. По време на османското владичество било познато с името Дуванджа или Доганджи. Първите писмени сведения за него са от края на 15 век. Трябва да се отбележи, че от тогава до днес оцелява, въпреки че много от околните села отдавна вече не съществуват върху картата. Може би заради заниманията на местното население, което дало и име на селото. Соколарите т.е. доганджиите не само трябвало да уловят поне две подбрани соколчета, но и да ги пазят и гледат и после да ги предадат за отглеждане и дресировка според нуждите на султанския двор. Това им давало и особени свободи и възможности в рамките на империята. Името Соколово селото получава едва през 1934 г. с указ на тогавашното правителство. Сега е китно и подредено, а жителите му - гостоприемни. Някои от тях са преустроили домовете си на къщи за гости в Соколово, а в околностите на селото има вили и хижи. За туристите би било истинско преживяване, разхождайки се по улиците да излязат в югоизточната част. Там все още има път с каменна настилка, който е описан от братята археолози Шкорпил. Недалеч са останките от крепостта Калето край село Зимен и местностите Ак чешма и Памукьов. Местните хора твърдят, че на това място още в рамките на турската империя е минавал път за Цариград, а други дори отиват по-далеч - смятат, че пътят всъщност е стар римски път и затова тукашните употребяват понятието 'Джеде' и 'Цариграшо шосе'. Навсякъде обаче, накъдето човек се обърне в селото или извън него ще види как се е ширнала една тиха прелест, която пролет и лято мами със зеленината си, есен - с естественото червеникаво злато на природата, а зиме - с неподправената си, непорочна белота. Близостта до Карнобат пък значи близост до една изключителна археологическа забележителност - средновековната крепост Маркели. Намира се на хълма Хисар в източната част на Стара планина. Била е важен военен център и е играла основна роля в българската-византийски отношения. Стени с дължина 530 метра ограждат площ от 460 декара. През вековете е смятана за непревземаема, защото имала хитроумно съоръжение, което при бран снабдявало всички в крепостта с питейна вода, черпена директно от близката река. Всъщност крепостта е построена точно като отбранителна. Най-вероятно през времето на византийските императори Анастасий и Юстиниан I е изградена, за да пази единствения път към Ришкия и Върбишкия проход. Затова и хан Крум я прави най-голямата в региона още в началото на 9 век. Археолозите твърдят, че в нея има останки от стара църква, строена 6 век, друга, която е строена 10 век и още една от 11 век. Намерени са много артефакти - бронзови средновековни печати, керамични мозайки, части от документи, бронзови монети, сечени между 6 и 13 век.