Соколица е карловско село, разположено по средата на пътя между Карлово и прочутия с минералните си води град Баня. От главния път до Соколица отвежда отклонение от 2 километра. Населеното място е наречено на своя основен поминък по време на османското владичество. В селището отглеждали соколи за султанския двор. Поради тази причина и местното население се ползвало с особено благоприятен и специален статут. Соколарското село наричали Доганджие, а след Освобождението - Доганджии. През 1934 година името било просто преведено и днес то се нарича Соколица. Може би, защото е съвсем оправдано от величествената прегръдка на Стара планина, която като соколица закриля селото, гушнато в подножието ѝ. Иначе районът, в който е разположено населеното място е равнинен, а в него гостоприемни къщи за гости и семейни хотели в Соколица предлагат на всеки посетител покой и тишина в карловската котловина. Територията на землището му се пресича от две рекички, които местните наричат Алийца и Кабилка. В този край правят изключително интересни кукерски празници, които не са през зимата, а непосредствено преди пролетта и още по-точно - за Сирни заговезни. Наричат ги Старчов ден, защото право да участват в тях навремето имали само зрелите мъже. Кукерските одежди също са по-различни от тези в други краища на България. Едните носят кожи върху краката си, а други - червено-бели и пъстри маски, дрехи, рога и огромни хлопки, които със звука си трябва да прогонят зимата и злото, за да дойдат хармонията и красотата на оживялата природа. Ненапразно по този край вярват, че красивото и доброто имат същата магическа сила като страшното. Затова кукерите от този край се славят в цялата страна като най-красивите. Повечето от маските над главата завършват с цветни композиции и това не е напразно. Все пак създателите им живеят в долината на розите и няма как да не вземат за бита си омаята на нейната прелест. Всички участници в тези тържества вярват, че колкото по-силен звук произвеждат хлопките на кръста на кукерите, толкова по-голяма е магическата сила, гонеща злото и довеждаща доброто. Така между двете вечни философски категории, между планината и равното, Соколица живее своя иначе тих живот в очакване на гостите, които обичат да поседнат на простор и вдишвайки смесения дъх на равнината и възвишенията да опитат чаша карловски мискет с парченце от прочутата карловска луканка.