Скравена е село в Западна България. Намира се в Софийска област, oбщина Ботевград и още по-точно на пътя от София през Ботевград за Враца само на 6 километра от общинския си център. През селото минава още един важен път от София през Плевен за Русе и Варна. То е чудесен избор за селски и екотуризъм, а интересните исторически и архитектурни забележителности в близост със сигурност не биха оставили безучастен, който и да е гост на селото. На разположение са и няколко приятни къщи за гости в Скравена, а близките хижи ще приютят почитателите на планинските преходи. Населеното място е живописно разположено в северната част на Ботевградската котловина, на двата бряга на река Бебреш. Това го разделя на две части и къде на шега, къде на истина хората наричат по-голямата част върху десния бряг селото, а по-малката на левия - паланка. Всъщност разделението на реката едва ли е най-справедливото, защото в землището на селото се сливат реките Бебреш, Церовица, Тръстеник и Калница, а малко под него и реките Боговина и Рударка. Недалеч пък е най-известното възвишение - хълмът Медвен. Според местните предания името идва от пчелен мед. Разказват, че на най-високата част някога растяло медоносно дърво и около него винаги имало много пчели, от което събирали ароматен мед. Сега дървото вече не съществува, но името останало. Затова пък климатът от векове е един и същ - суров. Зимата е дълга, студена и снежна, пролетта - къса, също студена и даже ветровита, лятото е сухо и горещо, но пък за сметка на това есента е прекрасна - продължителна и топла. Кога се е появило село Скравена? Според местни предания то е сравнително ново, но жителите му са потомци на забравеното от историята Грамаде. Старото селище съществувало на 2 километра северно от днешното. Там все още има останки от каменни зидове, накити, оръжия, намерени са и монети. Най-вероятно Грамаде е възникнало по времето на траките, просъществувало е по време на Римското владичество и достига истинския си разцвет по време на Втората българска държава, за да бъде напълно унищожено при падането под османско робство. Мястото обаче все още е вълнуващо, тъй като в околността му съществуват загадъчни скали, скални кухини, пещери, ниши. За да подсили сякаш това усещане само на 10 километра се намира крепостта Боженишки Урвич. Намира се на северните скронове от Лъкавишкия рид. Самият релеф е странен и загадъчен - върхът, върху който е построена крепостта е с три остри, отвесни страни. Полегата е единствената достъпна - откъм село Боженица. Село Скравена обаче има съвсем свои архитектурни забележителности. Например манастирът Свето Преображение, наричан още Скравенски манастир, който също се намира на Лакавишкия рид на Западния Предбалкан в местността Баткун, т.е. само на 4 километра северно от селото. Твърдят, че е би основан още по време на Втората българска държава. От тогава до днес многократно е разрушаван и възстановяван, но е оцелял и до днес. В църквата на манастира дори са запазени фрагменти от стенописи, които са оцелели от предишните времена. Другият манастир с името на Свети Николай е само на 2 километра от селото. Той е истински религиозен комплекс от еднокорабна църква с едно олтарно помещение, но с триделен притвор и камбанария над него. Като символ на истинската съдба до него расте огромен вековен дъб. Най-голямата гордост на Скравена обаче е Паметникът-костница на Ботевите четници. Мемориалът е създаден години след драматичните събития на легендарния връх Околчица и след разгрома на последната част от четата в Рашов дол край местността Ритлите на 2 юни 1876 година. Разказват, че на следващия ден османците носели през цяло Скравена забитите на кол глави на момците. Изкарали навън всички хора, за да ги гледат. Двама от първенците обаче платили и откупили главите на четниците. Още през нощта жените от Скравена се събрали и съгласно християнската традиция ги умили. Завили ги в платна и ги погребали в двора на църквата. Хората го разказвали от поколение на поколение и минал повече от половин век докато местният свещеник поп Георги не предложил тлените останки да бъдат извадени и черепите да бъдат поставени на достойно място - в специална витрина в църквата. Минало почти още толкова време докато не била построена костница, в която останките били положени по достойнство.