Сина̀говци е видинско село на 13 км от Видин и на 3 км от малкия, но китен градец Дунавци. В близост до селото тече река Видбол, която е десен приток на река Дунав. Така северната граница на България е само на 6 км от Синаговци. Мястото е предпочитано още от първобитните хора и доказателство за това са намерените примитивни оръдия на труда и скални рисунки. Останки сочат, че още преди 2 хиляди години на територията на днешното Синаговци е имало добре развита административна единица, тъй като са открити останки от водопровод и канализация. Реално първото истинско селище възниква по време на Римската империя. Когато попада в границите на българската държава, селището продължава да се развива и доказателство за това е построеният в землището му средновековен манастир с името Света Троица. По време на османското владичество носи името Снагофче и става духовен център за поклонници. В края на 17 век обаче по време на Чипровското въстание селото е напълно опожарено. Изпепелен и разрушен е и манастирът. Синаговци е възстановено близо 2 века по-късно от преселници, придошли от различни части на чипровския край. Повече от век минава след Освобождението, за да могат местните хора да съберат дарения и да построят храма Св. Св. Константин и Елена. Затова пък той сега е местна гордост, тъй като е обявен за паметник на културата. Другото, което местните и гостите тачат, е близката курортна местност Божурица. Тя се намира само на 3 км в западна посока от селото. Именно тук се намират повечето хотели в Синаговци, като те включват не само класически хотели, но и хижи, почивни домове, вили, къщи за гости и др. Природата наистина е впечатляваща, защото местността живописно е разположена на площ с надморска височина 135 метра между коритата на две реки - Видбол и Милчина. Местните хора могат да разкажат на всеки свой гост интересната и противоречива легенда за трите затрупани кладенеца в тази местност и за това как в единия от имало стая, пълна с прокълнато злато. Перлата все пак е едноименният язовир. Площта му е близо 240 декара, а по бреговете му винаги има я рибари, я къмпингуващи туристи. Всъщност, където и да отседне човек наоколо не бива да пропуска да вкуси уникалната влашка рибена саламура, която заради комбинацията от печена на жар риба, зеленчуците и подправките мами всеки с невероятен аромат.