Шипково е един от известните балнеоложки курорти в България. Намира се в един от най-красивите планински райони - Васильовскя Балкан. Гостоприемният типично балканджийски край е разположен върху северните склонове на Средна Стара планина, в гънките на Предбалкана. Наричат селището природен феномен заради релефа, чудесния климат и минерални извори и заради царствената природа, в която се намира. До населеното място се стига лесно и бързо, тръгвайки от Троян. След Бели Осъм пътят върви срещу течението на река Ръждавец, а след всеки следващ завой обонянието улавя все по-осезаемо дъх на гора. Пристигайки тук гостите могат да отседнат в няколко семейни хотела, множеството вили и къщи за гости, както и в редица СПА хотели в Шипково и да усетят топлината и гостоприемността на типично балканджийското население. Най-посещаваното място обаче остават Шипковските минерални бани, които първи откриват османлиите, живели по тези земи. Според местни предания на естествения тогава минерален извор идвали всякакви хора, за да се лекуват. Киснели се във водата до оздравяване и си тръгвали, но на местното население забранявали да ползва природното богатство. Затова те имали достъп едва след Освобождението. Първо си направили чибури т.е. плитки дървени елипсовидни каци, които играели ролята на вани. Носели водата с кофи, но после местен предприемчив жител - Кино Кънчев Пеловски, когото и днес балканджиите споменават с уважение, положил основите. Той поставил т.н. 'лакомници' - дървени корита, направени от надлъжно сковани дъски. Те се ползвали като своеобразен водопровод за довеждане на водата от около 100 метра по лесен начин. Последвало строителство на басейн, истинска баня с вани, хотелска част и всичко нужно за развитието на един курорт от този тип. Направена е поликлиника и цял физиотерапевтичен блок. Много от изградените тогава модули се ползват и днес. Може би, защото хората имат нужда от неговите несравними качества. Твърдят, че водата на Шиково е съпоставима единствено с водата във френските курорти Видел и Контролсвил, италианския Кианчано, и швейцарския Лостфорд. Може би, защото това е единственото действащо находище на сулфатно-калциева вода в България. Към настоящият момент в селището има няколко минерални извора и няколко сондажа. Водата от тях се използва за пиене, балнеолечение, бутилиране и за плувните басейни. Терапията се извършва по два начина - чрез пиене на водата и традиционното балнеолечение. Гамата заболявания върху, които оказва въздействие е твърде широка и според местните хора трябва да се прави с лекарско назначение и под лекарски контрол.