Септември се намира на кръстопът, който свързва Горнотракийската низина с вътрешността на Родопите (Чепинско дефиле - Велинград), и София с Пловдив чрез Автомагистрала Тракия. Ключовото му местоположение го превръща и основен разпределителен пункт за ЖП превози, като оттук стартира и единствената работеща теснолинейка в България, която свързва Септември с Велинград, Банско и Добринище. Септември често е подценяван като туристическа дестинация. Той е по-добре известен на археолози и историци, изследвали останките от римското селище от времето на император Траян. Заради стратегическото си местоположение древното селище е било населено със славяни след масовото им заселване на Балканския полуостров 6-7 век, които го кръщават Загоре. Важността на Загоре като охранителен пункт на подстъпите към Родопите се отчитала и по време на средновековна България. След покоряването й от османските турци, Загоре е напълно унищожено в края на 14 век. Цял век по-късно е създадено отново в днешната местност Керемидпара от арменски татари от Сараханска област и техния предводител Саръхан бей, който дава и името на новото селище, постепенно променено на Саранбей. Септември придобива сегашното си име след Септемврийското въстание от 1923 г. В града може да бъде посетен Археологическият музей, с множество ценни експонати, открити при археологическите разкопки на Емпорион Пистирос. В близкото село Славовица, родното място на Александър Стамболийски, може да се посети неговата къща-музей. В с. Карабунар се намира старинната църква Св. Йоан Предтеча, чийто иконостас е един от първите образци на Самоковската школа. Близо до Септември се намира и с. Варвара, известно с минералните си извори и басейни. Интерес представляват защитените местности Св. Марина и Св. Георги, както и природните забележителности в местността Трънова лъка и рида Алабак. Хотелите в Септември не са много и като цяло предлагат добро съотношение цена-качество. На територията на общината има и множество къщи за гости и хижи.