Сатовча е село в Югозападна България. То е административен център само на себе си в oбласт Благоевград. Затова може да се гордее с няколко защитени територии. Интаресен е Резерват Конски дол, разположен на надморска височина от 1600 метра. Има вековна смесена гора от ела, смърч и бук. Някои дървета са високи над 50 метра, като дори не е основно проучен. Другите интересни места са Резерват Тъмната гора, Резерват за подборен отстрел Дикчан, Защитена местност Бачища. Наблизо има чинар, който е на възраст над 400 години. Висок е 25метра и има обиколка близо 5 метра. На територията на Сатовча и околностите има цели 10 римски моста. Нормално е, тъй като в тази околност преобладават планинският и полупланинският релеф. Въпреки, че климатът по принцип е преходно средиземноморски, той се влияе от подчертано планинско влияние във високите части. В богатия горски фонд преобладават иглолистните гори от бор, смърч и ела. В съчетание с природните си дадености Сатовча изненадва и с историческото си минало. Около селото има антични некрополи и останки от антично и средновековно селище, обявени за паметници на културата. Намерено е дори истинско съкровище от сребърни западноевропейски и турски монети. Повечето от тях са надупчени, което кара археолозите да смятат, че са били предназначени за накит, а и заедно с тях е намерена и огърлица от медни пластини. Местните хора разказват предание, според което населеното място е съществувало преди падането на България под турско робство. Тогава го наричали Сватовница или Сатовица. За името обаче има и друго местно предание, което разказва, че дошло от старобългарската дума за пчелна пита с мед. Може пък и да е вярно, че идва от личното име Сато? Както и да се погледне обаче днешното Сатовча днес е красиво не само от гледна точка на природата. Красиво е с толерантността между хора, мислене и религии. Около 2/3 изповядват исляма и имат една джамия. За другата част от 1/3 християни има църква. Циганите пък предпочитат евангелистката и дори са построили такива. Помаците пък са наследници на преселниците от обезлюденото богомилско селище Букорово. На стелата на джамията в Сатовча е изписана годината 1341 след хиджра, което другите религии четат като 1922 година. Отгоре на всичкото Сатовча е едно от трите селища в Български Чеч, в което живеят българи християни. Тази красота на толерантните, близки отношения на хората с различни възгледи, но от едно населено място няма как да не очарова всеки гост. Тук хората живеят задружно и са много гостоприемни. От години развиват успешно селски и еко туризъм, като някои са преустроили домовете си в къщи за гости и семейни хотели в Сатовча, където да приютят туристите, посетили този красив край на България.