Резово е най-южното селище по българското Черноморие. Намира се на устието на Резовска река т.е. на стотина километра от Бургас и на 12 км южно от курорта Синеморец, точно до границата между Турция и България. Селото има малък хубав плаж, който се ползва едва след 1989 година, тъй като достъпът преди това е бил забранен заради близостта до границата. Всъщност и днес в землището на селото на по-малко от 5 км река Резовска дели българската територия от южната ни съседка. Руслото от българска страна е стръмно с много скали, пропасти и пещери измежду гъстите дъбови и букови гори. Резово е твърде интересно за всеки, който реши да отиде в най-крайното кътче на страната. От едната страна е безбрежието на морето, а от другата - най-големият природен парк в България - Странджа планина със своята дива и не докрай проучена и до днес природа. Удивителното са многото пещери, в които още стоят следи от прастари цивилизации - изсечени са каменни фигури, слънчеви дискове, тракийски и прабългарски знаци от светилища. На север от селото е защитената местност Силистар със своя невероятен плаж, само 200-300 метра от пътя. Тишината, спокойствието и кристално чистите води водят на това място предимно влюбени двойки и семейства с деца. Романтиците могат да се любуват на морската шир от близките високи скали. Пасторалът е съчетан и със съвремието чрез заведенията, които предлагат наоколо приятни напитки и ястия. Недалеч е и река Велека. Тя лъкатуши през девствената природа на планината и до Синеморец по уникален начин се влива в морето - под сравнително широка ивица пясък и голяма скала до нея, формирайки впечатляващо красива пясъчна коса. Сутрин над водите на реката трепти омара и засилва усещането за мистика. Ненапразно точно за нея разказват, че още пази тайната за голямо турско имане, което османлия скътал там още през вековете на робството. Разказват още, че древно тракийско племе правило езически обреди недалеч в местността Беглик Таш до Приморско. Мястото е впечатляващо. Природата и човекът в съзвучие са създали този фенмен. Обширната местност е съчетание от естествени скални образувания и открита поляна. Монолитни блокове са струпани в края на поляната до самата гора. Каменните блокове са от вулканичен произход т.е. това е истинска втвърдена магма. Твърдят, че тя е дошла от действащ през мезозойската ера вулкан на намиращият се съвсем наблизо връх Китка, който сега е с височина малко над 200 метра над морското равнище. Векове по-късно тракийското племе ести обособило мястото като светилище за култ към Слънцето. Друг интересен символ е лабиринтът, чрез които древните избирали измежду младите мъже полубожество и го наричали Херос. От място, което и днес прибича на утроба пък наблюдавали как през малка дупка само в деня на равноденствието прониква лъч светлина т.е служи като слънчев календар. Там има дори своеобразен тракийски слънчев часовник, който дели денонощието точно на 6 части. Местността е на по-малко от 40 километра от селото, а точно на толкова е и прекрасната българска река Ропотамо.