Пожарево е село в община Тутракан, Силистренска област. Разположено е на брега на река Дунав, на около 7-8 км от Тутракан, а отсреща отлично се вижда, както румънско, така и е едноименната защитена местност Пожаревски острови. Това са така наречените острови Голямо и Малко Пожарево, но местните още ги назовават като Голям и Малък Косуй, защото помнят, че старото име на селището е именно Български косуй. През 1942 г. то е прекръстено на Генерал Драганово в памет на генерал Драганов, който бил командир на 1-ва Софийска дивизия, участвала в Тутраканската епопея. Пет години по-късно приема името Пожарево. В това населено място природните и историческите забележителности са съчетани по своеобразен начин. Пример за това е намиращата се недалеч защитена местност Сая Каяк. С този статут се сдобива в края на 70-те години на миналия век заради уникалната природа, която и днес се пази. В района е забранено да се пасат стада домашни животни, да се преследват дивите и да се нарушават местообитанията им, както и да се поврежда горската растителност по какъвто и да е начин. Не се разрешава разкриване на кариери и строителство. Защитената местност Сая Кулак освен природно има и историческо значение. На това място са слезли четите на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски и на комитите на Таньо войвода. Всяка година от същото място тръгва младежки поход, наречен "По стъпките на Таньо Войвода". Всъщност населеното място има богата история. Именно в землището на Пожарево, на съседното Дунавци и общинския център Тутракан са намерени находки, които определят началото на организиран живот още в епохата на палеолита. Свидетели на по-новите времена в селото са автентичните и възстановени типични добруджански къщи от този район със специфична архитектура. На особена почит в тази част на България е рибарството. От древни времена до днес местните правят лодки и порят с тях водите на голямата река, за да се върнат с богат улов. Само тук на едно място са събрани дунавска мряна, косат, сабица, бибан, субендемита дунавски щипок. Островите срещу Пожарево пък са влажни зони с особено голямо европейско значение. Големият заема площ от 200 декара. На него се намира затворено блато с площ 70-80 декара с уникална флора и фауна. През летните месеци, когато нивото на р. Дунав е най-ниско, площта на блатото намалява, но то остава винаги свързано с реката чрез ръкав, който е изключително живописен. По време на миграционния период върху острова спират за почивка хиляди птици, които са отлична 'мишена' за орнитолозите и любителите на фото-сафаритата. На островите има и големи колонии от чапли и корморани. Късчетата земя насред Дунава са покрити с различни видове върба, топола, дива лоза, среща се и блатно кокиче. Така това място дава възможност за уникални снимки, като серията може да започне рано сутрин с изгрева на слънцето и отблясъците му по реката и да завърши със залеза, който разстила 'златна мрежа' върху течението. За целта най-добре е да се отседне в самото село. За съжаление възможностите за настаняване са все още ограничени и се изразяват в няколко вили, къщи за гости и семейни хотели в Пожарево. Добра алтернатива са хотелите в Тутракан.