Писменово е село в Югоизточна България. Казано още по-точно, то се намира в най-югоизточното ъгълче на България. Административно принадлежи към община Приморско, Бургаско. Населеното място се разпростира на няколко хълма от Странджа планина. Гледката къч Черно море е прекрасна. Виждат се и близките морски курорти Приморско и Китен. Писменово е тихо и приятно кътче, което е създадено в средата на красива букова гора. Явно затова наоколо заедно с хората живеят много животински видове. Тихо и спокойно е, защото повечето обитатели на селото са възрастни хора, които поддържат къщите си и с типичното Странджанско гостоприемство приемат всеки, който реши да се отбие или пък да потърси покой далеч от урбанистичната среда на съвремието. През последните години се създават не само уютни къщи за гости, но и семейни хотели в Писменово, ваканционни комплекси от самостоятелни вили и къщи, хотелски комплекси. Гората и богатото животинско разнообразие пък правят населеното място притегателно за любителите на сафари, като атракцията е организирана добре. Отворени за посещение са още добре поддържаната църква и параклиса в центъра на селото. Любителите на етнографията пък могат за видят уникални неща. В Писменово все още е запазена дърводелска работилница за производство на дървени съдове. Посетителят може да се запознае как се правят например бурета и каци. Традиционният панаир, който се провежда по традиция в населеното място през последната събота на юли всяка година може да покаже на госта освен типично местен турнир по борба, така и уникални нестинарски танци. Обичаят не напразно е обявен от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Все още никой не може да обясни как и защо танцуващите върху въглени хора нямат и най-дребни следи от изгаряния по ходилата си. Изумителният танц е свързван и до днес ту с тракийски езически ритуал, като в основата му е трансът, който пази от огъня, ту с наследствени възможности на група хора, които се предават от поколение на поколение, ту с възкресяващ огън, свързан с Благодатния огън, който топли, но не изгаря. Въпреки последното, църквата така и никога не ги признава след като нарича нестинарите 'обладани от дявола' и ги подлага дълги години на гонения в миналото и въпреки, че те танцуват върху жарта с икона, върху която са ликовете на Свети Константин и Елена. Как започва това тайнство, неразкрито и до днес. Разказват, че нестинарите дълго слушат ритмични удари на тъпан и танцуват, носейки в ръце свети предмети - икони, кандила, кърпи, за да изпаднат в транс. В това време най-старите, които вече не танцуват върху жаравата палят огъня и после разстилат жарта така, че да се образува кръг с диаметър 2 метра и дебелина на жарта 5-6 сантиметра. Първи пристъпват към него най-старите, но танцуващи нестинари. Обикалят жаравата и след това я минават на кръст. След това с пронизителен писък младите танцуващи навлизат, прекосяват кръга и започват да танцуват все по-бавно и по-бавно върху въглените. Твърдят, че дори правели предсказания, но дали е така, може да установи при това само за себе си човекът, който види и чуе. Откъде Писменово има този танц и този обичай, който се практикува само в няколко гръцки и няколко български села? Най-вероятно причината е произхода на четиримата братя, които създали селото в началото на 20 век. Груд, Димитър, Стоян и Райко Арнаудови напуснат село Граматиково, в което нестинарството е традиционно от векове и идват по тези земи, за да създадат Писменово, помамени от климата и от природните дадености на местността - неща, които и днес мамят туристите към него.