Писаница е село в Южна България. Общински и областен център е град Смолян, който е само на 6 километра. До селото се стига лесно по широк асфалтов път, който е отклонение от основното шосе от Смолян към Пловдив. Трасето по това отклонение е само 3 километра. Писаница буквално се е 'гушнало' в рида, който свързва Переликския и Преспанския дял на Родопите и носи живописното име Букова гора. Твърдят, че е създадено преди цели 300 години от българи, които бягали от Беломорието, за да се спасят от насилствено ислямизиране. Затова и днес повечето населени места наоколо носят имената на българските фамилии, които първи се заселили по тези места. Местна легенда дори разказва как Мара войвода, наричана още Дели Мара пазела подстъпите към селото така, че османлия дори не дръзвал да тръгне към него, та камо ли да опита да се изкачи към къщите. Въпреки, че било доста населено преди, сега Писаница е почти обезлюдено и се възражда като вилна зона и такава за отдих и почивка, тъй като е разположено югоизточно от връх Снежанка. Той е най-високият в района на курорта Пампорово и има изключително благоприятен климат за почивка и спортове през всички годишни времена. На върха се намира известната телевизионна кула с кафе-панорама на височина над 2000 метра. Много хора твърдят, че от там при ясно време се вижда Егейско море и въпреки, че учените опровергават това със сферичната форма на земята, все пак си струва да се хвърли поне един поглед. Близостта до Смолян и Пампорово спомага развитието на селото като център на селски и еко туризъм. С годините се появяват все повече къщи за гости в Писаница, планински вили и семейни хотели, които настаняват търсещите подслон в планината. Заслужава си да се види и построената в Писаница в края на 19 век църква Св. Богородица. Тя е базилика с полукръгло олтарно помещение. Зидана е с камък, а доскоро е била с автентичния си покрив от така наречените родопски тикли или иначе казано местни естествени плочи от черен камък. Всяка година в двора на черквата се прави празникът на селото, за който идват не само тукашни или заради корените си, а и много гости от различни краища, тъй като чрез обичая и традиционния курбан могат директно да се докоснат до културата и самобитността на Средните Родопи. В други дни си заслужава да се опитат месните традиционни ястия. Сред тях е типичният за Родопите пататник, който се прави по много и различни рецепти, но в него винаги има картофи и е изключително вкусен. Същото важи за родопския клин, който приготвят в Писаница. Най-съблазнителни за истинските гастрономи са така наречените апрачкове или апраци. Те всъщност са изключително вкусни зелеви сармички, които се правят така, че една от тях да е колкото една хапка. За местните колаци или колачкове гостите биха чули интересни поверия. В миналото, пък и днес бабите съветват бременните жени да носят такива със себе си и като срещнат дете, да му дадат едно колаче с бучка захар, защото според поверието това ще донесе лесно и безпроблемно раждане, а бебето ще бъде здаво. На по-любознателните местните хора с охота обясняват, че технологията на приготвяне не е трудна. Колачковете се правят като днешните палачинки, но вместо прясно в тях се слага кисело мляко.