Пирин е село в Югозападна България. Носи името си от планината, в която се намира, тъй като е разположено на емблематично място - на границата между средния и южния дял в историко-географската област Мървашко. Общински център е Сандански, а областен - Благоевград. Васеленото място е в живописна местност до течението на река Пиринска Бистрица. Стига са с кола по 2 километрова отбивка от главния път, който свързва град Гоце Делчев с долината на Струма и ГКПП Кулата. По третокласен път от селото пък може да се стигне до хижите Малина и Пирин. Няма официални данни за създаването на населеното място, но има информация, че е било център на средновековната черна металургия в този район. За това се съди по намерените останки от пещи и ковачници. Селото се споменава в официални документи на османската власт в края на 19 век със статистически данни, които го определят като едно от най-големите селища в Демирхисарската казаа. Известно е и с много сражения по време на Илинденско-Преображенското въстание. По принцип славата на село Пирин е свързана с историята. Предание разказва как през него минал самият Яне Сандански с коня си преди да загине. Местните жители разказват, какво чули от бабите и дядовците си. Според легендата животното се държало странно - ровело земята с копита и пръхтяло още сутринта, преди Яне да тръгне на път за важна среща в града. Когато героят бил причакан в засада и бил убит само на няколко километра нагоре по пътя за Неврокоп, хората от селото разбрали, че животното явно е предчувствало какво ще бъде съдбата на господаря му. След като стопанинът му бил застрелян никой не могъл да го хване. Върнал се обратно в къщата, в която живеела сестрата на Яне. Днес край селото на лобното място на героя благодарното население е поставило паметна плоча. Хората го тачат и днес и често водят там всеки, който дойде в селото. Населението тачи и своите местни нрави и традиции. Това е едно от малкото населени места, в които се е запазило например двугласното оплакване на покойници. Ценни са параклисът Св. Дух и църквата Св. Николай, която е построена в края на 19 век. Големият селски събор се прави около параклиса и то в деня на Св. Дух, който въпреки че се мени по календара винаги се пада в понеделник. Всеки дъб наоколо е наречен на някой род или фамилия и наследниците им застават до него като на стража пред паметта. Срещу празника нощуват под короната му за здраве. На другия ден на самата литургия в параклиса Св. Троица пък подът е послан с орехова шума отново, за да са здрави хората като орех. Хванати за ръце, жените обикалят параклиса и пеят местни песни. Една от тях впечатлява със съдържанието си. В нея се пее и за Младенеца Иисус, и за Божията Майка, и за високите и здрави дървета. Песента разказва за кръщението на Божия син по волята на Майка Му. На същото място после се прави курбан за здраве и се организират спортни борби. Може за някои да е изненада, но село Пирин също предлага места за настаняване. Това са основно малки къщи за гости и хижи в планината на селото. Само на 7 км от него се намира и курортната местност Попови ливади (Папазчаир), където също има множество вили, почивни станции и хотели.