Петрово е село в община Сандански, разположено в северното подножие на планината Славянка. Реално то е само на 6 километра от границата с Гърция и на 12 км от село Рожен и Роженския манастир. На 6 км от него е и местността Извора, откъдето води началото си Петровска река. Дебитът на извора ѝ е тон, т.е. в порядъка 1100 до 1600 литра в секунда и дава питейна вода на 15 села от региона. При това вода дори остава. Голяма част от нея се отвежда по изкуствено прокопан канал в мини-язовир над село Петрово, откъдето се спуска към едноименната ВЕЦ и произвежда електрическа енергия. Петрово, което е част от историко-географската област Мървашко е старо селище. Колко старо - това никой не знае и не може да каже. Конкретни данни за възникването няма, но при изкопните дейности за построяването на ВЕЦ "Петрово" са намерени останки от римска баня. Понастоящем в селото се развиват екологичния и селския туризъм, а близостта му до границата и Сандански го превръща в добър избор и за транзитно пътуващи. Възможностите за настаняване се изразяват в няколко къщи за гости в Петрово и планински хижи. Селото е имало общо 6 църкви, сочат проучванията. В края на 20 век при ремонт на една от действащите в момента черкви - Св. Петър и Павел, хората попаднали на изненадваща находка - в основите на храма били вградени телата на хора. Скелетите са от раннохристиянската епоха, установили учените. Не става дума за жертвоприношение. Най-вероятно това са погребани в предходни епохи хора, върху чийто некропол е била изградена църквата. Интересна и привлекателна за туристи е местността Пещери. Това всъщност е истинско занаятчийско селище, което се е развивало успешно в периода от 14-17 век. Все още там личат останките от старото селище, в което се е развивало предимно грънчарството и земеделието. Съвременните хора толкова държат на миналото си, че дори се заели и успели поне частично да възстановят храма на старото селище, което се намира само на 2 километра северно от днешното Петрово. На още 2 километра от населеното място, но в южна посока е параклисът Св. Георги, където хората от селото празнуват един от емблематичните религиозни празници, превърнал се в типично местен. Това е ежегодният събор, който не се прави другаде, а точно до параклиса, макар че е извън чертите на населеното място. Така ритуално се събират и на Илинден отново извън регулацията на селото т.е. на 2 километра от него в югоизточна посока. Там е построен параклисът Св. Илия и на Илинден местните хора и гостите се събират всека година. Празникът на селото пък е на Петровден в емблематичната за хората местност Извора. На 5 километра източно от селото има пещера, наречена с интересното име Рупата. В нея има две галерии. Едната е отвесна и много тясна, но пък е с дълбочина цели 45 метра. Затова има спорове дали е естествена пещера или е изкопана за добив на руда. Всъщност, накъдето и да се обърне човек в днешно Петрово, може да намери нещо интересно. На 2 и половина километра например е и феноменът, който хората са нарекли Провален камък или, както местните особено го наричат Провалень Камънь. Това иначе казано е една малка скала или по-скоро наистина пробит камък с дупка в средата. Има местно поверие, че носи опрощение т.е., ако човек мине през отвора, Бог ще прости всичките му грехове. Може би е така...