Село Ошани или Ошаните се намира в планински район. На високо и съвсем тихо в него живеят само четирима души. Населеното място се намира в община Трявна, Област Габрово. Селото е старо - още от времето на Димитър Ошанеца. Това е един от най-именитите тревненски майстори на резбовани тавани. Легенда дори разказва как той спечелил облога за украсата на Даскаловата къща в Трявна - най-известният обект на резбарското изкуство. Чорбаджи Христо Даскалов построил къща за чудо и приказ, но все нещо не му стигало, все украсата била бедна. Димитър Ошанеца дочул за мерака на Чорбаджи Христо и се врекъл, че ще направи такава дърворезба, че всеки, който я види ще ахне. Калфата му Иван Бочуковеца обаче се усетил по-можещ и по-знаещ и дръзко се изправил срещу майстора си с предизвикателството да направи още по-красив таван. Така в историята се вписал първият майсторски облог, който по-късно станал сюжет за пиесата "Майстори" на Рачо Стоянов. Двамата работили скришом един от друг, че и от очите на другите хора от Гергьовден до Димитровден. За праведна оценка извикали най-знатните хора от Трявна. Дошли всички първенци и всички дърворезбари. Първо отворили стаята, чийто таван направил калфата Иван Бочуковеца и всички ахнали от яркото слънце, което сякъш греело отгоре. Възхитени те признали Бочуковеца за майстор. Тогава отворили и стаята, чията дърворезба направил майстор Димитър Ошанеца. Онемели. Че е слънце грейнало - слънце е, но в него и венец от маргаритки с треви бил вплетен! Сякаш цялата майка-природа била побрана в гъвкавата душа на дървото. Тогава всички признали Димитър Ошанеца за баш майстор. Щастливата история от легендата обаче не се повторила в селото, което носи неговото име. Къщата, в която е живял баш майстора се намира в самия център на село Ошани, но в нея не греят тавани-слънца. От сградата са останали само камъните и гредите. В нея дори няма запазени вещи. Затова пък интуицията на хората чрез естеството на природата вероятно са възмездили с нещо различно. От самата пазва на планината от близък извор идва чиста, бистра, кристална вода, която пълни резервоар за да имат хората в селото. Така в руслото на времето между забвението и паметта живее село Ошани. Все още има други стари запазени къщи от възрожденското време, но има и нови, които тепърва се строят. Ако новите са посещаеми за отмора като къщи за гости, вили и семейни хотели в Ошани, старите пустеят, но гордо - с каменните си покриви и все още бели стени, които да служат за образец на новото строителство. Селото дори няма църква, а училището вече е опожарено, но пък има истинска природа такава, каквато Ошанеца е пресътворявал в таваните си - простор, планински гънки и широки поляни, огрявани от слънцето.