Опанец е село в Северна България, разположено непосредствено до Плевен - в северната му част. Селото е разделено на две - старо и ново село. Новото е в близост до магистралата София-Русе. Други съседни населени места са село Буковлък и град Долна Митрополия. По принцип климатът е умерено континентален, но заради релефа, върху който е разположено село Опанец зимите в него са студени, а лятото - горещо. По принцип цялата област е с най-голяма температурна амплитуда в страната. През зимата духат предимно студени североизточни студени ветрове, а през лятото преобладават топлите и влажни северозападни. И това въпреки, че релефът е предимно хълмист. Най-изразените релефни форми в района на Опанец са оврази и дерета. Най-високата точка надхвърля едва 200 метра надморска височина, а най-ниската е по поречието на река Вит, където има места с дори 50-тина метра под нивото на морето. Това прави поречието й изключително живописно. Отново заради местния климат и условия ясно изразеният максимум е през месеците април-юни. Това се дължи на снеготопенето в Стара планина. Минимумът е в периода август-ноември. Все пак река Вит е място, което си заслужава да бъде посетено. Поне защото е на 12-то място в България по дължина на поречието. Подхранването й е смесено. Увеличава потока си от снеготопене, дъждове и от местни карстови водоизточници. Най-много кълве речен кефал или както го наричат местните хора - клен. Може да се хвърля воблер или на жива стръв, най-обикновено малка рибка. В летните горещини поречието е подходящо и за разхлаждане и плаж. Коритото се състои предимно от едри камъни, а около реката расте буйня зелена растителност, покрай която човек винаги може да намери така желаната сянка. Любителите на културния и исторически туризъм също има какво да видят в Опанец и района. До реката има паметник на мястото, на което се е предал Осман Паша. В центъра на селото има паметник в памет на руските воини и военно-полевата болница на Пирогов. На хълма над селото има паметник на руските, румънските и финландски войници загинали по време на Руско-турската освободителна война. В местността Смръдля пък още личат останки от селище, което е било построено около 2-3 век сл. Хр. В старото село има останки от стара църква, но в новото се строи нов храм. Желаещите да отседнат тук има на свое разположение няколко вили и къщи за гости в Опанец. Хотели няма, но тяхна добра алтернатива са хотелите в Плевен, който е само на няколко километра от селото. Празникът на Опанец е на 24 май т.е. съвпада с Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Така заедно с почитта към Светите братя Кирил и Методий, селото приема гости за традиционния събор. Посетителите в този ден се посрещат с изключителни ясти, но тези, които идват в другите, също биха останали с отлични впечатления от пикантната северняшка кухня. В гозбите неизменно присъстват много дъхави подправки, лютите чушлета, соленото, а чесънът и кромидът са сред най-често използваните съставки на всяка манджа. Най-тачени са ястията със запръжка. Колкото и да не е здравословно, според местните хора това е изключително вкусно, ако се хапне с домашна питка. Ако на гостите си предложат северняшка лютика, те не бива да отказват или пък да си мислят, че ще ги гостят с нещо постно. Северняшката лютика се прави с едно цяло запържено до златисто пиле и печени, накъсани на едро и леко намачкани, печени на жар чушки и дочати. Заслужава си да се опита.