Огняново е село на 4 км от Гърмен, разположено на десния бряг на река Канина в поножието на родопския рид Дъбраш. На 12 км в посока югозапад е град Гоце Делчев. В землището на селото е открит къс с отпечатък на риба върху него, което дава основание да се смята, че населеното място е създадено на дъното на пресъхнало сладководно езеро. Почти до средата на 20 век то носи името Фотовища. Според местните хора селото е наследник на още по-старо българско селище с име Потопища. Това не е изключено, тъй като в местността Грамадите на югозапад от Огняново има следи от средновековно селище, а в местността Градец са разкрити останки от наблюдателна кула. Под други две имена - Хотогаща и Хотовища селото се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на 15 век. В селото има църква, която е построена преди Освобожнедието и според тогавашните изисквания на османската власт трикорабната псевдобазилика е била вкопана в земята, а камбанарията й е построена допълнително. Днес храмът Успение Богородично е паметник на културата. Зографисана е през 19 век от Димитър Молеров - основателят на Банската художествена школа. Иконата на Св. Йоан Кръстител, рисувана от художника за църквата с темпера върху дърво се съхранява и днес в Музейния комплекс в Банско. Огняново е известно ннай-вече като балнеолечебен център. То е посещавано целогодишно заради горещите си минерални извори и басейни, поради това има изгарадени множество къщи за гости и хотели в Огняново. Крайселско има група от седем минерални извора и един сондажен кладенец с температура 35-39.5 °C. Водата е бистра, без специфичен мирис и цвят, с ниска минерализация и подходяща за терапия при заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и урологични заболявания. Най-популярният и голям минерален извор е познат под името Мирото. Свойствата на минералната вода, действащия балнолечебен център, къщите за гости, семейните хотели в Огняново и богатата природа е причина през 1963 г. селото да бъде обявено за балнеолечебен курорт. Климатът му е също прекрасен, тъй като е преходносредиземноморски и мек. Самото Огняново се намира върху богат на растителност хълмист район. Селището фактически е заобиколено от двете китни български планини Пирин и Родопите. Огняново е сред селищата, където е разпространен т.н. неврокопски говор, който принадлежи към рупската подгрупа на източните български диалекти. Не е сложно човек да се разбере обаче с местните. Само, ако някой турист чуе, че наричат някого мумафчия, трябва да има предвид, че това според местното наречие значи клюкар.