Левочево е малко, но наистина прекрасно кътче в сърцето на Средните Родопи. Селото отстои само на 6 километра в северна посока от град Смолян и на не повече от 12 километра от един от най- популярните ни курорти - Пампорово. Местността има ясно изразен планински климат и релеф, тъй като надморската височина тук на места достига до 1300 метра. Затова и от покрайнините на селото се разкриват неповторими гледки към планината. Оттук тръгват и множество екопътеки, които предлагат чудесни маршрути, минаващи през живописни местности. Красотата на планината, чистият въздух, спокойната обстановка и гостоприемството на местните хора са превърнали селото в предпочитано място за селски и еко туризъм в този родопски край. Не случайно все повече къщи за гости и семейни хотели в Левочево отварят врати. Според историческите сведения, населеното място е основано още през 16 век. Както голямата част от селата в региона и то се сформира в размирния период на първите години от османското владичество в българските земи. Тогава много българи бягат във високите и непристъпни части на планината, за да се спасят от помохамеданчване. Започва да се развива особено интензивно от началото на 19 век. По това време тук особено добре се развивало овцевъдството, заедно със съпътстващите го занаяти, преработващи животинските суровини. Паралелно с това и строителството се оформило като основен занаят за местните жители. Днес в Левочево има 29 къщи, които са обявени за паметници на културата от местно значение. Голяма част от къщите никога не са реставрирани и са запазени в автентичния си вид, като най-старата от тях е построена през 1876 година. Въпреки недоброто им състояние в момента, къщите представляват живописна и мистична гледка и напомнят за едни славни и отминали времена. Една от най- големите забележителности в Левочево е църквата, разположена в центъра на селото. Тя е посветена на Свети Свети Петър и Павел и с право е обявена за архитектурен паметник. Светата обител е построена през 1836 година, като строежът е извършен за уникалните 40 дни, след като с нарочен султански ферман е дадено разрешение за това.