Копривщица е град в Западна България и още по-точно - в Софийска област. Известното населено място се намира в типичен планински район по живописната долина на река Тополница. Това е самото сърце на Средна гора и се стига лесно, защото е само на 12 километра от Подбалканския път, т.е. на стотина километра от София, на 90 от Пловдив, на 24 от Пирдоп и само на 22 от Стрелча. Мястото е подходящо за туризъм във всички сезони, тъй като зимата е планински студена и снежна, но пък за сметка на това има много слънце и живакът в термометрите не пада много под -4 градуса. Заради планината, високото надморско равнище и типично местно въздушно течение от север, пък и заради река Тополница лятото в Копривщица пък е прохладно и свежо. Населеното място и околностите му са истински рай за всеки природолюбител, тъй като заради уникалния климат на това място вирее и уникална растителност - красива комбинация от букови дървета и борове, диви ягоди, малини, боровинки, коприва, киселец, лапад, гъби, диворастящи цветя, треви, билки. Любителите на историята и тези на загадките могат да съчетаят посещението си в това населено място, защото все още науката няма категорична теза за възникването му, а легендите са много и дори не се отричат взаимно. Според едната първо на това място се заселило старобългарско семейство с всичките си чеда и животни или т.н. 'жупа'. Може би затова част от една махала се нарича и днес Жупата. Според друго предание, по време на Османското робство на мястото на днешна Копривщица се заселила красива, амбициозна и силна жена. Сама отишла и измолила ферман от султана, с който да бъде обявена за владетелка на земите и да получи привилегии. Разказват, че в документа земята била наречена Авраталан т.е. женска поляна в превод от турски, а през нея нямал право да минава никой с подкован кон, за да не тъпче красотата на това място. Жителите пък имали уникалното право да носят оръжие. Може и да е било истина, защото местните я нарекли Султанката, а дълги години в Копривщица живял род, наречен Султанекови. Двояк прочит има и произхода на името Копривщица. Едни твърдят, че идва от растението коприва, а други, че идва от израза 'куп речици'. В едно обаче няма спор - Копривщица е истинското етнографско и възрожденско-архитектурно имане на България. Градът е сред 100-те национални туристически обекта и е обявен за архитектурно-исторически резерват заради пищно украсените си къщи от епохата на Възраждането, от които 6 са къщи-музеи, сред които тази на Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски. Освен впечатляващите къщи и удивителната природа, в Копривщица истинско предизвикателство за всеки гост са и над 40-те чешми, строени през различни времена и епохи, оцелели в една или друга степен, реставрирани или не, но носещи характерната за себе си символика. Привлекателни са близките върхове и особено Голям Богдан, който е обявен за природен резерват, както и защитените морени, природния резерват Въртопа в Централен Балкан, историческия връх Барикади и връх Свети Илия. Градът е истинска Мека на българското фолклорно изкуство с Националния събор на българското народно творчество. Хотелите в Копривщица са многобройни като без изключение всички се намират в автентични копривщенски къщи с цветни фасади и китни дворове или новопостроени такива, които успешно претворяват характерния за града възрожденски архитектурен стил. Независимо дали ще изберат къща за гости или хотел в Копривщица, гостите на града ще могат да се насладят на съвременни удобства, вкусни гозби и гостоприемно обслужване.