Клисура е град в Южна България. Намира се на 16 км западно от Кърнаре - южният подстъп към Троянския проход на Стара планина. Като географско положение населеното място напълно заслужава името си, защото е създаден точно в клисура между Стара планина и Средна гора. Природна красота, която определено трябва да се види, за да се усети. Меките гънки на двата масива с тревистите си полянки, иглолистни и широколистни гори обгръщат като в пазва селището, над което като на стража стои величествения паметник на Иван Танков - Боримечката. Командирът на черешовата клисурска артилерия е увековечен така, както българите обикновено строят храм - на най-високото място, за да се вижда отвсякъде и да напомня за силата на духа на всяко следващо поколение. Най-важното, което трябва да се знае за Клисура е написано в българската история - това е хрониката на Априлското въстание. Още преди страшния апотеоз на недоволството, църквата Свети Николай се превръща първо в склад за оръжието на непокорните, после в убежище за уплашените, а след това в руини, които и до днес са паметник на родолюбието. Нейната камбана, която е възвестила началото на края за Османската империя се съхранява като истинска светиня в уникалния градски исторически музей, който е един от 100-те национални туристически обекта. В Клисура светите исторически места са много. Една от тях е и местността Зли дол, където е най-ожесточената битка между въстаниците и поробителя. На това място е издигнат внушителен монумент, а всяка година на 1 май се прави възстановка на страховитите, но славни събития. Клисура се гордее и като родно място на Никола Караджов - човекът, който лично донася кървавото писмо на Тодор Каблешков. Градът е родно място и на първия български книгоиздател Христо Г. Данов. Местните хора обаче разказват и за един бележит българин, който от обич към Клисура пръв донася розовият храст от Мала Азия, за да създаде първите розови насаждения в долината. Било някъде към края на 18 век абаджията Генчо Петков - търговец от Клисура бил на гурбет в Анадола. Всичките му авери се чудили защо все гледа дали природата изпролетява и все въздиша. Щом видял да се разлистват дърветата дал зор и тръгнали. Щом стъпил над родния си град той се усмихнал и споделил, че тази камениста земя между две планини най-много ще приляга на анадолския бодлив трън, който всъщност се оказал прочутата днес маслодайна роза. Така пръв той засадил коренчето, което донесъл в пазвата си, а до днес хората го размножават. Всички благодарни прекръстили Генчо. Вместо да е Петков, той станал Шойлека т.е. от арабската дума за благодетел. До ден днешен го наричат баща на розата, долината се нарича Розова долина, а родът му и до днес се нарича Шойлекови. Клисура е близо до друг исторически град - Копривщица, от който е отдалечен само на 25 километра. Хотелите в Клисура не са много, но алтернативни места за настаняване може да се намерят в къщи за гости и хотели в Копривщица, в Златица и Пирдоп (28 км западно) и Сопот (28 км източно).