Ивайловград се намира в крайните дялове на Източните Родопи по средното течение на река Арда и нейните притоци Бяла и Луда река. Отличава се от всички останали градове по границата по един факт - човекът, който тръгне в северна посока извън града неусетно и много бързо би се озовал на гръцка територия. Релефът около града е разнообразен от 70 до 700 метра надворска височина. Климатът е преходно-средиземноморски. Липсата на големи производствени предприятия са основна причина въздухът в Ивайловград и околностите да е чист, а природата - почти девствена. Особено около еко-перлата на населеното място - едноименният язовир с брегова ивица цел и 14 км. Въпреки това през лятото на това място е населен почти всеки квадратен метър, защото районът е изключителен за къмпингуване, плаж, пикник, екотуризъм, някои водни спортове и риболов. Не напразно твърдят, че това е един от най-красивите изкуствени водоеми в България. Ивайловград е твърде интересен обаче и в исторически план. През Средновековието на мястото на днешния ивайловградски квартал Лъджа се е издигала крепостта Лютица, с която местните изключително много се гордеят. Първите сведения за нея са от 9-10 век. Твърдината е вписана в епархийски списъци от времето на император Лъв VI като митрополитското средище Лютица. Крепостта е известна и от мемоарите на император Йоан VI Кантакузин. Въпреки че при нахлуването си османските турци разрушават града, неизвестно защо те му дават твърде странно име - Ортаккьой, в буквален превод от турски Село от приятели или Общо село. Макар и малко селище през тази епоха населеното място се стреми към развитие и самостоятелност. Доказателство за това е църквата Преображение Господне, построена 1805 г., която е архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение. Другата църква - Св. Пророк Илия е построена през 1872 година т.е. 6 години преди освобождението и то като съборен епископски храм. Сега е най-големият в Ивайловградско. Квартал Лъджа все пак държи първенството и в тази насока с един храм - Св.Св. Константин и Елена и известния Лъджански манастир Св. Св. Константин и Елена, разположен на около 2-3 км в посока юг-югозапад от ивайловградския квартал. В града си струва да се видят и образците на светската архитектура, които местните изключително много ценят - Мутафчиевата и Паскалевата къща. Ако става дума обаче за истински еталон в това отношение, то това е античната римска вила Армира, която е недалеч от града, но пък е паметник на културата с национално значение. Откриват я съвсем случайно през 1964 г., когато на километър и половина югозападно от квартал Лъджа правят изкопни работи за строежа на язовир. Нарекли я Армира на името на малката рекичка, който се влива в близката Арда. Вилата била построена на един от бреговете на притока. При последвалите разкопки се установило, че всъщност това е внушителен жилищен комплекс на площ 2200 кв. м. Само жилищната част е близо декар. Големият вътрешен двор е бил ограден с един ред колони и е представлявал своеобразна галерия, в чийто център е имало басейн. Жилищните помещения биха били удобни и днес за заможно семейство. Самата сграда е била двеутажна. Ясно се различават дневна, кухня, трапезария, спалня, баня и други помещения. Най-интересно е отоплението. От специални огнища на принципа на днешните въздуховодни инсталации е идвала топлина, която е циркулирала в подподово пространство, задигнато с ред тухли или керамични цилиндри. Всичко това, съчетано с мраморната украса и уникалните подови мозайки правят това изящно архитектурно творение образец на римската провенциална архитектура на Балканите. В една от господарските спални е намерен единствения за сега портрет от ранноримската епоха, на който е изобразен най-вероятно собственикът с двете му деца. Специален интерес и към момента продължава да предизвика непрекъснато повтарящото се изображение на Горгона Медуза. Ценен е и фактът, че заради съхранените декоративни елементи и основите на сградата практически е напълно възможно реставрирането ѝ. Другият забележителен паметник на архитектурата в Ивайловград, разбира се, е крепостта Лютица. Тя е сред най-добре запазените в първоначалния си вид средновековни крепости в България. Стените са дебели метър и 75 сантиметра и са запазени на внушителните 6 метра височина. Цялата площ на твърдината е цели 14 декара. Охранявали са я 12 отбранителни кули, които са запазени напълно да височината си от впечатляващите 9 метра. Те са триетажни. Долните етажи особено на южните се ползвали и за живеене и имали вътрешни дървени стълби. Северните пък имали функцията на водохранилища и до бойните площадки на върха им, осигурен със зъбери се стигало по залепени отвън каменни стълби. Местните хора твърдят, че тази перла на българската средновековна архитектура е разрушавана и възстановявана многократно, а последен за нея се погрижил сам Цар Калоян. Запазена е, защото според достоверни исторически данни при османското нашествие е завладяна без бой и след това по пътя на дипломацията успява да запази статута си на епископски център. Желаещите да опознаят този красив родопски град и да го използват като удобен изходен пункт за кратки екскурзии до Гърция могат да отседнат в някой от уютните хотели в Ивайловград. Те съчетават най-доброто от уюта и гостоприемната обстановка на къщите за гости и професионалното обслужване и съвременни удобства на класическите хотели.