Елена е известен град в Северна България. Намира се в област Велико Търново до известния язовир Йовковци и в още по-известния Еленски балкан. Местните хора обясняват името на града с една много тъжна легенда. Залюбили се двама млади от две съседни селища. Той бил от Твърдица и се казвал Самуил, а тя била от село Къпиново и носела прекрасното име Елена. В деня на сватбата им двамата щастливи младоженци трябвало да минат по пътека в Балкана и точно там, където е днешният град ги срещнали разбойници. Нападнали ги заради хубостта на младата булка. В борбата си с тях паднала убита при Конашкия мост, а любимият ѝ посекли в местност, която после нарекли Самуилец. Родителите погребали тялото на младата жена в местността Кръста и го превърнали в църквище. Заселили се на лобното място на своята дъщеря и го нарекли на нея от скръб по рожбата си. Всъщност преданията и легендите са твърде много, но местните най-често разказват тази история, защото наистина градът им сякаш наистина е подреден от нежната ръка на красива и силна жена. Разположен е в красивата долина на Еленската река в самото подножие на едноименния балкан. На север са китните Еленски височини, на юг със с цялата си сила стои Балкана, а на север е Чуканското бърдо с красивите си борови гори. Зад него като огърлица са наредени височини от варовици, мергели и пясъчници, които обогатяват на цвят и форми. Градът често е наричан Българският Витлеем. Причина за това са трите църкви, които са съществували още през османското владичество. Първата светиня е храмът Свети Никола, който е съществувал преди 16 век и е бил център, както на книжнината, така и на духовно упование. Предание разказва, че когато църквата била опожарена, местните хора тайно я вдигнали отново само за 40 дни. Направили я здрава и защитена, а в олтара ѝ вградили каменен надпис с историята й. Зографисали я само местни зографи. Днес в книгохранителницата към църквата има сбирка от 340 старопечатни книги. Другата известна църква от тези времена е Успение Богородично. Направили я само за 1 година време на мястото на едноименния параклис и с материал, който взели от близкото кале, за да не се настани в него турски аскер. Третата еленска светиня е храмът Рождество на Пресвета Богородица. Той има сродна съдба с тази на старата църква Свети Никола. Строена скришом, опожарявана и възстановявана еленчани успяват да запазят в нея иконата, която основателят ѝ донесъл чак от Божи гроб. В светинята се заклели и участниците във Велчовата завера. В Елена са запазени общо 147 паметници на културата, 7 от които са с национално значение. Най-известните освен черквите са още родната къща на Иларион Макариополски, Часовниковата кула, първото българско класно училище, наречено образно Даскалоливницата, Петте Разсуканови къщи, Попниколовата къща. Пази се Къщата на Юрдан Хаджипетков - бащата на Петко Тодоров и Мина Тодорова. Елена притежава над 6000 етнографски предмета на материалната култура, 780 творби на възрожденското и съвременното изкуство, много старопечатни книги. Природните забележителности в Елена също са много - връх Чумерна, връх Симаново, връх Острец, който е застинал вулкан. Човешките сетива пък застиват от възхищение на Христовският водопад, където падащата от 9 м вода се разбива в скалистото легло на реката и образува блестящи фойерверки от ситни водни капчици. Не са по-малко причудливи Раюв камък и Марков камък, като за последния дори разказват как сам Крали Марко го метнал по поробителя, за да защити сиромасите. Дървото, наречено Слона вероятно помни това, защото е на цели 1300 години т.е. почти на толкова, на колкото е България. Наричат го Слона галено-образно. Просто един от огромните му клонове е в по-ниската част на стъблото, по-дебел е и прилича на хобот. Желаещите да посетят града и да се полюбуват на неговата неповторима Възрожденска атмосфера, културно-историческо и природно богатство имат на свое разположение множество къщи за гости и хотели в Елена. Независимо дали са големи или малки, бюджетни или луксозни, хотелите в Елена неизменно пресъздават оригиналниятархитектурен стил на местните възрожденски къщи. Затова и градът е успял да запази непокътната своята уютна атмосфера.