Дряново е град, център на едноименна община в област Габрово. Разположен е в подножието на Стара планина в близост до Трявна, Килифарево, Севлиево и Велико Търново. Първото, което грабва посетителя е панорамата на града. Той се намира между красиви и заоблени хълмове. Най известното възвишение в този район е продължението на Микренските височини т.е скалистото варовито плато на Стражата, прорязано от причудливите проломи на реките Янтра и Дряновска река. Надморската височина, която варира между 180 и 640 метра прави уникален умереноконтиненталния климат. Зимата е снежна, но не много студена, а лятото - прохладно. Заради планинските върхове наоколо в този прекрасен кът дори рядко духа вятър. Благосклонната природа е причина мястото да бъде предпочитано още от първобитните хора. В района около Дряново са открити едни от най-старите следи на живот на Балканския полуостров. Официално за пръв път името Дряново се споменава в османски документ от 1430 година. Смята се обаче, че организирана форма на живот е имало още през 11-12 век. От това време датира един от най-известните български манастири - Дряновският манастир. Светата обител е била строена още по времето на цар Калоян и векове наред след това пази българската духовност. Днес е предпочитано място за български и чуждестранни туристи. За дългата история на Дряново обаче най-общо се съди от останките от палеолита в дългата 3 километра и разположена на няколко нива пещера Бачо Киро, която е благоустроена и отворена за посетители. Пример в това отношение са още останките от древни селища, крепости, колони с надписи и украшения от времето на траките и римляните. На платото Орлово гнездо още личат останки на старинна крепост, оградена от трите страни с напълно отвесни скали, а от четвъртата е била предпазена с висока дебела стена. Една от впечатляващите стари твърдини е крепостта Дискодуратере. Построена е през втората половина на 2 век от новата ера от римляните между сегашното село Гостилица и Дряново. Само за едно столетие от обикновена крайпътна станция се превръща в едно в главните тържища в Долнодунавските провинции. Готите я разрушават през 3 век, но веднага след това тя е възстановена, за да стигне до истински разцвет през 5-6 век. После животът за нея отново замира до Второто българско царство, когато става удобна станция за пренощуване до столицата Велико Търново. От времената на османското робство е осанала друга архитектурна забележителност - часовниковата кула. Дряновската строителна школа, от която е самият Уста Кольо Фичето оставя изумителни архитектурни паметници през епохата на Възраждането. Градът е обявен за планински курорт с национално значени още в началото на 20 век. Днес по няколко екопътеки освен на историята, туристите се наслаждават на девствена природа с уникални внушителни скални форми, редки растения от българската флора, кристално чистият въздух и простора на пейзажите. Туристите имат на свое разположение редица хотели в Дряново. Те са разположени не само в самия град, но и до близкия Дряновски манастир. Къщите за гости в Дряново са добра алтернатива на хотелите, като предлагат по-достъпни цени за нощувка.