Доспат е общински град в Смолянска област. Въпреки, че не е голям на него е наречен връх на остров Ливингстън, Антарктика. Може би заради това, което му е дала природата. Релефът е планински и силно пресечен. Климатът пък е особен - пролетта настъпва късно, лятото е прохладно, а есента - топла. В следствие на беломорското влияние по поречието на река Доспатска зимата е мека, но се задържа и сняг. Затова вероятно първото селище тук е създадено още в античността. В околностите на града са намирани останки от 5-4 век пр. Хр. Доказателство, че приемствеността не е оставяла без хора този край са намерените ранни керамични фрагменти от славяните. За името му има няколко версии. Според едната населеното място е кръстено на гръцкото село Доксат. Предположението е заради близкия звуков състав на двете имена. Според друга хипотеза, местен средновековен български деспот, който притежавал земите в Западните Родопи бил кръстник на селището и го нарекъл на себе си. Третото предположение обаче звучи изглежда най-достоверно. Местните твърдят, че името Доспат идва от две диалектни форми, които се употребяват и днес. Думата дос означава приятел, а пать в превод на книжовен език е просто път. Затова хората от града твърдят, че той е именно приятел на пътя. Вероятно е точно така, защото на мястото, на което е разположено населеното място т.е. в типичен планински район в западните дялове на Родопите, пътешественикът има нужда и то от истински приятел особено като се има предвид, че през него е минавал още в древността пътя от Пловдив за Смолян. А градът и днес посреща гостоприемно и има какво да предложи. Освен на прекрасната планинска природа туристът може да се порадва и на именития язовир Доспат. Той се намира недалеч от града на 1200 метра надморска височина на едноименната река в Западни Родопи. Известен е най-малкото, защото е сред най-големите в България. Заема площ над 18 кв. км. Цялата му огромна дължина между Доспат и Сърница изненадва сетивата ту със слънчевите тревни площи наоколо, ту със смесени предимно иглолистни гори. От двете му страни между малки селца и места за къмпинги лъкатушат, вият се живописните панорамни пътища от Доспат към Сърница и обратно. Всеки метър по протежението на целия язовир може да се прави пикник, да се плажува или да се лови риба. Кълват най-вече шаран, пъстърва, кефал, костур, червенопер и каракуда. Ако човек попадне в Доспат през последните събота и неделя на месец август, може да се порадва на уникалния събор на чешмарите. Основите му са положени през 80-те години на 20 век под егидата на ООН. Повод да бъде създаден местния празник е фактът, че в района има над 180 крайпътни чешми, построени изцяло с дарения на местните хора. Именно за тях, чешмарите, за техните семейства, приятели, близки и гостите им се прави съборът с много песни, танци и богати софри. Гостите не бива да пропускат и освен скара да похапнат и от типичните местни топчета. Това са сърми, които се завиват в листа от специален сорт зеле и в млади листа от алабаш. Струва си да похапнат и от местната баница, която се прави с две кори, яйца и ориз. Желаещите да почиват тук имат на свое разположение добър избор от хотели в Доспат. Повечето от тях са семейни и амфитеатрално разположени около язовир Доспат, предлагайки по този начин уникални изгледи. На разположение са и множество ваканционни вили и къщи за гости в Доспат.