Борово е малко село в община Лъки, разположено на около 10 км от общинския си център. Високопланинският район, в който се намира, впечатлява със своята девствена природа, спиращи дъха гледки и чист въздух. Конкретно Борово е част от Преспанския дял на Родопите, източно от седловината около връх Рожен. То е заобиколено от живописните хълмове Кайнадиснски рид, Момчиловски рид, Новаковски Балкан, Крушовска планина, Гордюва чука, Радюва планина, Устренски дял, Градище планина и Жълти дял. Всички те примамват туристите, които харесват планинското колоездене и пеши походи, излетите и пикниците сред дъхавите борови гори и слънчев поляни. Тук еко и селският туризъм се развиват добре, като вече няколко къщи за гости и малки семейни хотели в Борово предлагат на гостите настаняване и храна по всяко време. Селото дава началото на чудесна еко пътека, която е особено популярен туристически маршрут в околността. В района на населеното място има и четири параклиса, като разходката до тях е доста освежаваща и приятна. В посока село Белица и съвсем преди него се намира скалният мост Шапран дупка - още една природна забележителност, която определено си заслужава да се посети. Но безподобната природна красота на Борово е само част от неговата притегателна сила. То е известно като основен изходен пункт за едно от най-свещените за православните християни места - Кръстова гора. Местността е използвана за светилище още от древните траки, които образували система от светилища на няколко близки местности - Кръстова гора, Караджов камък и Белинташ. Според легенди на това място се съхранява частица от Христовия кръст. Самият връх, около който е разположена местността, носи името Кръстов и е с височина 1428. За мястото се говори, че притежава лечебни сили и че тук на всеки вярващ ще се помогне. Според археологически проучвания землището на Борово е било населено още през 6-5 век пр. Хр., но за първи път то се споменава през 11 век, като част от монашеската околия на Бачковския манастир в Типика на основателя на манастира - Григорий Бакуриани. Преданието твърди, че селото било кръстено на гъстата, дива и усойна борова гора, която съществувала на неговото място.