Боаза е проход в Стара планина, през който минава живописното русло на река Златаришка, която е водосбор от реките Костелскa и Мийковска. Сливат се на не случайно място - до Марянския манастир Св. Преображение Господне. От там надолу реката потича скокливо по камъните в коритото, а около нея впечатлява буйна растителност. Поречието е подходящо за разходка, пикник, риболов. Има възможности за къмпингуване, а за любителите на екстремните спортове има и условия за скално катерене. През зимата пък почитателите на ски-туризма могат да стигнат до връх Чумерна, където могат да се отдадат с пълна сила на страстта си по удобните ски-писти и модерните ски-влекове. Така местnостта предлага възможности за туристите във всички годишни времена. До Боаза се стига лесно, защото проходът се намира на еднакво разстояние от град Елена на юг и град Златарица от север. Трасетата са по 8 километра. Например, ако туристът идва от Велико Търново и отива към Елена веднага след отбивката за Златарица е Боаза. Любителите на пешеходния туризъм биха се справили лесно. В рамките на прохода реката може безпрепятствено да се обходи пеша и по двата бряга, тъй като позволява пресичане на много места. Така гледките ще са незабравими, а усещането - пълноценно. При това приятна изненада може да се намери и в по-широк периметър - наоколо има многобройни и живописни туристически маршрути. Само екопътеките са три. Едната тръгва от поречието на Златаришка река към самия проход Боаза. Другата води от реката към село Долни Марян, а третата е по река Джулюница и води до селото, което е най-близо до прохода - едноименното Джулюница. Всъщност то е малка махаличка. Състои се от десетина кокетни къщички с възрожденски вид, които са възстановени и добре поддържани. Повечето от прозорците им са ориентирани така, че гледат точно към старопланинския връх Чумерна. Разказват, че в това тихо и уютно място още през 15-ти век се заселили двама-трима овчари със семействата си. Избягали от голямото селище Елена заради тежкото бреме на данъците, които не можели да плащат. Не се отказали обаче от четмо и писмо и пращали децата си на училище въпреки немотията. Те ходели боси до върбите, които растели край училището в Елена и едва там обували обувките си, за да не ги хабят напразно. Тези 2-3 овчарски семейства към началото на новия милениум имат около 560 наследници. За някои може да е изненадващо, но в прохода Боаза са разположени няколко крайпътни хотела и къщи за гости, които приютяват не само транзитно пътуващите, но и всеки, който желае да се наслади на пълноценна почивка в планината. Хотелите в Боаза са чудесен начин гостите да се насладят на автентична възрожденска атмосфера и на прелестите на Балкана.