Бероново се намира на 12 км от Сунгурларе, на 30 км от Котел и на 35 км от Карнобат. Къщите са построени в долина от дясната страна на река Луда Камчия. Населеното място е истински кръстопът. Стигналият до него турист може да избере дали да остане в селото, дали да посети близките морски курорти или близките планински, а може да предпочете международния път на юг, който минава през историческия Върбишки проход и се разклонява в две посоки. Едната е през Мокренския и Марашкия проход за Бяло море и Дарданелите, а другата - към Сунгурларе, Карнобат, Лозенград в посока Мраморно море и Босфора. Докато случайно попадналият гост се двоуми и разсъждава накъде да поеме местните хора биха могли да го поканят да поостане и да му разкажат някоя забавна местна история, която обяснява защо селото се казва Бероново. С чувство за хумор тук разправят, че близо до селото край река Камчия често идвал големият български публицист и будител д-р Петър Берон. Той съзерцавал водата и слушал как си говорят рибите, та затова и там взел решението да напише "Рибния буквар". Разказват и друга, не по-малко интересна история за това как населеното място се сдобило с името си. Според котелския учител Стоян Ноков, който през 1934 г. предложил селото да се казва Бероново докторът-публицист е роден точно тук. Стари хора му разказали, че семейството на Хаджи Беро пътувало от Карнобат за Котел, когато съпругата му получила родилни болки и така синът Петър се появил на бял свят в тогавашното село Исуплии. Всъщност населеното място има много имена. Според поредно местно предание населеното място е било голям град с 50 бакърджийски дюкяна и се е казвало Кючук Стамбол т.е. Малкият Истамбул. Според следващо поверие в населеното място живеел богат турчин, който се казвал Юсуф или Исуф и на него селото е кръстено Исуфлии и после Исуплии. Най-старите писмени документи за него са от 17 век. Всъщност историите са разнопосочни, но е сигурно, че на юг от сегашното село има останки от много по-старо селище, в което са намерени 18 златни венециански монети. Те се съхраняват и днес в музея. Днешното село и има, и няма нищо общо със стария си вид. Големият селски мегдан вече е превърнат в модерен парк, залесен с широколистни и иглолистни дървета, между които хората могат да се разхождат по широки алеи или да им се любуват от някое добре обособено място за отдих. Тези, които искат да релаксират и да се лекуват, могат да разчитат на минералния извор край селото. Той е подходящ за хора със зъболявания на опорно-двигателния апарат, но за тях водата трябва да се затопли, тъй като естествената й температура е само 13 градуса. Същото важи и за страдащите от гинекологични болести. За кожни, неврологичнипроблеми и хипертония водата се ползва в натуралния си вид. За любителите на космически мистерии също има нещо интересно - побит камък, който според местните най-вероятно е метеорит или част от такъв. Намира се в североизточния край на селото. Някои дори твърдят, че бил лековит. Разправят, че ако болен човек се докосне до него, след време се излекува. За да запазят тази природна забележителност местните са го заградили със специална ограда. За посетителите на селото фунционират няколко къщи за гости в Бероново, които предлагат добри условия за почивка на разумни цени.