Берковица е живописен град, разположен в северозападните дялове на Стара планина, на 23 км от Монтана и на 80 км от София. Той впечатлява със своята богата култура и история, която е оставила интересно наследство. Населяван още от 1 хил. пр. Хр., първоначално от тракийското племе мизи, а после от трибалите, Берковица е неизменен свидетел на съдбините на Първата и Втората българска държава, Османското робство и Освобождението. От тракийския период на града са открити останки от най-първите крепостни стени на Берковското кале, Лесковското градище с некропола, земленият бент под с. Котеновци, свързан с промиването на злато. Намерени са останки и от римска вила край с. Калиманица. От археологическите разкопки на Берковското кале са открити колони, капители, както и множество предмети от бита, оръдия на труда, монети, керамика и др., които се съхраняват в Историческия музей на Берковица. Интерес представляват също Етнографският музей и Къщата-музей на Иван Вазов от 19 век, обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. Сградата на възрожденското класно училище от 1872 г. е превърната в художествена галерия за възрожденска живопис и дърворезба. Една от забележителностите на града е турската баня от 17 век, построена върху основите на по-старата римска баня. Един от символите на Берковица е възрожденската църква Рождество на Пресвета Богородица, изписана от Димитър Зограф и с иконостас от Самоковската школа. Интересна е и другата възрожденска църква в града - Свети Николай Чудотворец. Основна емблема на града, обаче, е Часовниковата кула от 18 век в центъра на Берковица. Градът е известен и със своето впечатляващо природно богатство. Берковица е населеното място, разположено най-близо до връх Ком (18 км), където има изграден добър ски център. Почитателите на пешеходния туризъм могат да избират измежду 12 обходни и опознавателни маршрута, които разкриват приказната красота на планината и множество природни забележителности като Хайдушките водопади, Синия вир, връх Ком, Горната кория.