Белинташ е драматично красиво място, обвито в мистика и легенди. Местността представлява масивна скала, върху която личат ясни следи от човешка дейност. Учени, изследователи, археолози, иманяри и всички с интереси в историята и археологията все още не могат да намерят единно тълкуване и обяснение за възникването на това място, неговите функции и символика, както и обяснение за функциите и символиката на отделните елементи в местността. Теориите са много - някои са противоположни, а други се допълват взаимно. Най-разпространената теория е, че Белинташ е древно тракийско мегалитно светилище, като мястото е било свещено и за древните народи, обитавали този район преди тях. Свидетелство за това са находките от местността - известната сребърна плочка с образа на най-почитания тракийски бог Сабазий, каменни изображения, парчета от керамични съдове, ръчно изсечени или издълбани стъпала и ниши в скалата. Древните са вярвали, че едно място е свещено, ако скалата разцепена (Белинташ се състои от три големи скални масива, разделени с процепи) и ако на мястото има изворна вода (една от големите скални цепнатини се пълни с изворна вода, която никога не пресъхва). За това, че Белинташ е ползван като светилище говори и олтарът в източната част на мегалитния комплекс. От тук насетне се появяват различни тълкувания и легенди, все още неподкрепени с физически и научни доказателства. Едно от тях е, че по време на Потопа, на това място Ной закотвил Ноевия ковчег. Повод за тази теория дават изсечените в скалата халки, за които се предполага, че са били привързани въжетата на кораба. Втора теория разкрива, че от това място древните хора, а след това и траките, осъществявали своята връзка с Космоса, че Белинташ е служел като естествена астрономическа обсерватория. Тези теории почиват на откритията, че в процепите на скалите са открити прибори за определяне на местонахождението на звездите, а самите знаци по платото оформят небесната карта. Белинташ се счита и за част от системата от древни светилища в този район на Родопите, която включва Кръстова гора, близките Караджов камък и Хайдушки камък, светилищата в село Долнослав и Драганица. Местността се намира на 30 км от Асеновград. За да стигне до Белинташ от Асеновград се тръгва по пътя за Кърджали. След село Червен се свива в дясно по отбивката за село Горнослав. След него се продължава по пътя до село Орешец и разклона за село Мостово. От разклона за мосто се продължава направо (не към селото, което е в дясно) и се стига до разклона за махала Кабата, но се продължава отново направо към махала Врата. След нея по неасфалтиран път за 2 км се стига до място с табела за Природазщитен парк. Надясно от мястото е пътеката за Белинташ. Посетителите на местността имат доста добър избор от хотели до Белинташ. Повечето от тях са семейни хотели и къщи за гости в традиционния за родопите битов стил. Към някои функционират и ресторанти. На разположение в района са и самостоятелни вили под наем. Разбира се винаги може да се отседне в някой от хотелите в село Червен или Асеновград.