Абланица е село в полупланински район, разположено 9 км източно от Хаджидимово и на 22 км от Гоце Делчев, между долините на реките Места и левия ѝ приток Бистрица, които служат като негова истинска естествена водна граница. Това обаче не е единственото уникално и изумително нещо в това населено място. Според историята Абланица е едно от най- древните селища по поречието на река Места в областта Чеч. Било е тракийско и славянско светилище. Имало е селища и некрополи от античността до средновековието, т.е. различни народи и култури са оставили част от себе и отпечатъкът си по тези земи. Първи били траките, които си направили колиби в местността Балтачица. Заради стратегическото си положение мястото е ползвано от римляните като пътна артерия за търговска дейност. Останки от тази дейност още има в местността Кардалома. Селото се е казвало по различни, но близки помежду си начини - известните до сега имена са Апланче, Абланиче и Аблание. Наоколо природата е ласкава - зимата е мека и по-скоро дъждовна, отколкото снежна, а лятото - сухо и топло. Това е и причината дълго да се развива лозарството. В близкото минало гроздоберът бил истински празник. Идвали хора от околните населени места и се правел пищен гуляй, наречен 'Чевермето'. Сега времената са други. Късметът на селото са възрожденските къщи от т.н. Неврокопски строително-зографски център - уникално съчетание на културата, създадена в два планински масива. Заради тях и природните красоти наоколо в Абланица идват много хора. Традиционното ястие, наречено 'домашен кускус', пък пътува по света и дори е познато в Париж като Абланска вкусотия, въпреки че си е типично арабско блюдо. Първо се прави т.н. заправак - малки топчета от смесено пшенично и царевично брашно, които се добиват чрез сложна ръчна технология на няколко етапа. Процесът е труден и затова се прави от много жени и то, когато полската работа вече е приключена. Приготвят се солидни количества за всяка къща, тъй като кускусът е любимо ястие на местните, а с него се приготвят, както солени ястия с различни видове месо, така и изкусителни десерти. Рецептата, наследена от баби и майки е толкова ценна, че се налага да се пази в местното читалище. Попаднал там, човек не бива да пропуска да го опита, твърдят усетили вкуса на това типично местно ястие. Ако- е пролетно време може да отиде на традиционния конкурс за красота Мис Пролет, на който местните девойки показват завидна естетика и оригиналност. Ако някой намине от там през зимата, може да види още един уникален празник на 29 декември - празника Кортулуш байрям, който всяка година отбелязва връщането на имената на хората в селото след Възродителния процес. За туристите-гости на селото към момента функционира един хотел в Абланица. Базата за настаняване наистина е ограничена, затова като алтернатива могат да се търсят къщи за гости и хотели в Хаджидимово, Сатовча, Долен, Марчево, Огняново, Гоце Делчев.