Мястото е добро, за съжаление освен природните дадености нищо друго не е както трябва. За да се стигне до Сърница, си избирате по кой от 2-та пътя да си счупите колата. Пътя от Доспат е 12 км на 6 км, от които има повече дупки отколкото асфалт, буквално цял камион може да падне в част от тях. Тази отсечка от 5-6 км се минава за 30-40 мин на първа скорост на зиг-заг. Допълнителна екстра са голямо количество камиони, пълни с дървени трупи, които също се провират както могат през дупките. Другия път към Велинград е малко по-добре - там Ви чака 13 км в ремонт - движите се с 20 км в час по камъни и чакъл, обгърнати от облаци от прах.

Красива природа. Натурално кисело мляко. За развлечение в къщата има билярд, тенис на маса, 3-4 фитнес уреда и басейн с вода, която се затопля от собсвениците до около 27 градуса. Обслужването е на ниво. Храната се поръчва 2-3 часа по-рано и е вкусно приготвена.

Пълна липса на пътища. Дори и 10-15 метровата отсечка от главния път до пансиона не е асфалтирана и трябва да свалите пътниците и половината багаж за да ги минете през дупките. Манталитета на повечето хотелиери в околноста е - излъжете се да дойдете веднъж след това просто никъде не можете да избягате заради пътищата и ще Ви доим колкото можем. На въпрос защо поне подхода за пансиона не е оправен - ми отговориха че не можели да се "набутат" да оправят пътя до тях защото и съседите щели да го ползват без пари! Потресаваща балканска логика! Неприятните изненади продължават и в пансиона - оказва се, че няма хладилници по стаите а само 2 в главното помещение, в който не може да се сложи нищо понеже е запълнен от собствениците. Идеята им за обслужване е: не можете да ядете и пиете нищо, което не е купено от нас за да можем да ви режем главата сутрин, обед и вечер. Оказва се също, че рекламираните 5 стаи са 3 нормални и 2 трудно използваеми: първата е с размери 3 на 2 от типа влизаш и падаш върху леглото. А другата е подпокривно пространство, в което се влиза през врата намираща се на 1 метър над земята и висока 1.5 метра (не не съм сбъркал размера, влиза се с чупка в кръста и без багаж). Никъде в тъй наречената стая не може да се изправи човек в цял ръст. Другата изненада е че няма риба в този голям воден басейн язовир Доспат - бракониери с мрежи са унищожили и това природно богатство. Така че ако сте запалени риболовци просто не си хабете нервите да опитвате. Като капак в магазините в това село-град Сърница са много изненадани ако се опитате да си купите например хляб след обяд - те дори и децата знаели че хляба свършва още сутринта, как можело да сме такива неориентирани ?!? По брега на язовира настроени десетки хотели и станции за милиони левове, собствениците им ходят до тях с джипове за по 100000 лв и никой от тях не прави опит да оправи пътя. Та така стоят нещата в Пансион Панайотови (софиянци са собствениците) и в околностите на Сърница.