Белово е общински град в област Пазарджик, разположен на двата бряга на река Марица между планините Родопи, Рила и Средна гора. Щедрата и красива природа на това място е предпоставка то да бъде населявано от древни времена. Намерени са артефакти, датиращи от неолита, като е открита и тракийска куполна гробница. Предполага се, че землището на града е било населявано от тракийското племе беси, а през 6 век - от славянското племе драговити. От този период датират останките от Беловската базилика, разположена в местността вр. Св. Спас. Тя е била част от укрепен късноантичен и средновековен град и е функционирала непокътната до 17 век. Един от най-ценните паметници на културата от Възраждането е църквата в Белово, построена в началото на 19 век. Част от нейните икони са рисувани от бащата на Димитър и Захари Зограф - Христо Димитров. Стенописите са правени също от представител на Самоковската школа - Петраки Костович, а иконостасът е дело на майстори от Банско-Разложката школа. В края на 19 век с построяването на железницата Белово се превръща в най-големи център за дърводобив и дървопреработване на Балканите. Като този тип дейност е запазена активна и до днес. Край Белово има и минерални извори с изграден към тях открит плувен басейн. В града могат да бъдат посетени Историческия музей и къщата-музей на писателят Крум Велков. От гл.т. туризъм Белово е подходящ за еднодневни разходки и уикенд почивки като освен посещения на местните забележителности, гостите на града могат да си организират пикници и разходки в планината, преходи до някоя от близките хижи, или просто да се разхладят през лятото на минералния басейн. Базата за настаняване в слабо развита. Хотели в Белово в класическия смисъл на думата няма. В покрайнините на града се намира един мотел. В самото Белово функционира една къща за гости, като подобни самостоятелни стаи и вили могат да бъдат открити в близките села. В рамките на 10 км от града има и множество планински хижи.