Идете събота или неделя през топлите дни или когато завали снегът и ще видите за какво става на въпрос, ако имате и някой познат, който да познава добре местноста го накараите да ви заведе на пещетите северозападно от хижата, да ви качи на платото на Камака или да ви качи на крепоста Раховец там, където и да копнете ще си намерите парче от керамичен съд, а в някои от стените, ако сте по-упорити дори и връх на стрела.

На хижата наистина е доста западнало, но има огромна поляна, която човека който стопанисва хижата се опитва да опази чиста и със здрави пейки и масички за да има къде да си поседнете, но е малко трудно. Ако се чудите защо, просто погледнете какво оставяте зад себеси където й да отидете и ще разберете защо в България няма полянки като по швеицарските филми или реклами на шоколад.

На 7 километра е от най-западната улица на Горна Оряховица и пътят е със специален режим на ползване (през почивни дни има забрани или нещо от сорта).

Много хубаво място за разкарване. Отзад на 2-3 километра западно от хижата има много хубави скали с гледка към долината на пътя Русе - Велико Търново. Виждат се Янтра и два манастира в долината.

В никакъв случай да не се остава там да се спи. Да се носи храна от вкъщи, защото там ресторантът не вдъхва много доверие. Вода има, но не се знае колко е чиста. Има едно свлачище точно преди хижата и сега не е много ясно дали може да се стигне с кола или трябва джип. През Април 2007 беше проходимо.